21.02.2014 г.

Не, пропала Украина!

Заглавието е част от една популярна песен, която пели украинските националисти, наричани навремето петлюровците (справка – Как се каляваше стоманата- само че там "непропала" е една дума и няма запетая). Всъщност, пропадането е генерално, а родните телевизии – „обективно” ни занимават със събитията на Евромейдан (като името, всъщност, би трябвало, да се преведе напълно като площад (мегдан!) „Независимост”).
Ситуацията в бившата съветска република е същата като у нас – русофили и русофоби се борят за власт. Идеологическият претекст е накъде да се ориентира политически страната – към Русия, както досега, или към Запада (разбирай САЩ и ЕС). Неподписването на споразумението с ЕС и договарянето на 15-милиарден заем от Русия (ЕС обещаваше само 600 милиона и то при определени условия – митнически облекчения, вдигане на цените на комуналните услуги и т.н.) бе поводът за вълненията.
Но тук става въпрос и за друго. Споразуменията от Малта и Рейкявик, в края на миналия век поставиха границите на нови сфери на влияние. Руснаците се оттеглиха в границите на бившия СССР, дори Прибалтика влезе в Западната сфера. Украйна се оказа от другата страна на разделителната линия. Сега Западът настъпва зад нея. Нормално е проруските украински фракции да дадат отпор.
Безредиците в Киев и западните градове на страната са силно подкрепяни от видни западни политици, включително и от българските. Чудно, нашите русофили са се снишили!
Давайки „всички гледни точки”, нашите телевизионни компании редят прочувствени репортажи за репресиите срещу протестиращите. Работата е там, че са много достъпни и кадри, показващи как опозицията стреля със самоделни огнехвъргачки, с огнестрелно оръжие и с тежки автомобили се вклинява в редиците на милицията и спецчастите. Де факто, вече се води гражданска война.
След края на Олимпиадата, руснаците със сигурност ще се намесят по-активно, ако искат да запазят респекта на бившите съветски републики към себе си, или да сдадат (само с малко бой) почти половината от бившата европейска част на СССР. Във втория случай, Русия ще бъде унищожена като регионална сила, дори в старите граници на комунистическата империя. Най-вероятно обаче, гражданската война ще доведе до ново разделение на Украйна, такова, каквото има и в момента, но без официално да е установена граница между областите. На украино- и на руско-говоряща. А навремето Солжиницин бе писал (В статията си – Как надо устроить Россию? ), че бъдещето на страната е в създаването на съюз с Беларус, Казахстан и Украйна. Това, което сега се опитва да направи президентът Путин. Защото Черноморският флот не може без Крим, а и на Изток има значителни ресурси. Мнима или легална, федералната разделеност на Украйна е неизбежна. По добре изпитания сценарий в Югославия. Чудно защо ЕС иска да приема само малки (разделени) и икономически (а и политически) нестабилни страни, но затова си има и заден двор на Евросъюза. Елитът е в затворен в Шенгенското пространство. Ако украинците можеха да видят тези последици – у нас или в Хърватска (най-новия член на ЕС), може би биха се помирили. Но – кой знае…

Няма коментари:

Публикуване на коментар