В "Тя" Спайк Джоунз, чието разюздано режисьорско
въображение е двигателят зад "Да бъдеш Джон Малкович",
"Адаптация" и непоказвания в България Where The Wild Things Are,
работи по първия си авторски сценарий. Резултатът е трогателен филм за
самотата, разбирането и общуването - между човек и човек, между човек и машина.
Бъдещето присъства в "Тя" тихо, ненатрапчиво. Антиутопията на Джоунз не идва със страховити футуристични пейзажи, небесни магистрали и завладяване на далечни планети. Всичко е като в нашия свят, единствено технологиите са леко напреднали - още повече тъчскрийни, най-сетне работещ voice recognition.
"Тя" хваща идеята за любовта и взаимодействието между двама и я премества само с няколко клика напред от сегашното обичайно състояние на нещата. Джоунз доразвива идеята за виртуалното общуване и секс (чрез сайтове за запознанства, социални мрежи, чатове): а какво би станало, ако от другата страна на връзката стои не просто човек, когото не виждаме, човек, когото не познаваме? Вместо него там има машина - съвършена машина, не просто с интелект, а с чувства, интуиция и жизнен опит. Във филма тя е операционна система, програмирана така, че да откликва на нуждите на клиента по-адекватно от всеки реален човек.
Тези теми не са нови за киното, но досега са разработвани предимно като концепции от фантастичния жанр. А в "Тя" изглеждат и звучат сякаш следващо поколение iPad или смартфон ги предлага като потребителска опция. Не е революционна и идеята, че технологиите са ускорител на самотата, отчуждението и разпада на социума. Но тук тя е изведена до печална крайност.
Филмът е почти моноспектакъл на Хоакин Финикс. Героят му Тиодор Туомбли е професионален писач на писма за хора, които не умеят сами да изразят чувствата си. В тази работа го бива, но не и в отношенията с жените - съпругата му го напуска, той не успява да запълни празнината. Финикс присъства във всяка сцена, сподирян от сексапилния, леко дрезгав глас на Скарлет Йохансон (тя заслужава награда за плътното си присъствие в историята, макар да не се появява в кадър нито веднъж). Ако мокрите ви сънища включват среща или поне телефонен секс със Скарлет - моля, това е моментът, цели 2 часа и 6 минути на цената на билет за кино. Ако пък не сте запознати с флирта на Йохансон с музикалната индустрия, сега е моментът да я чуете как пее.
Епизодично се появяват все пак и други актьори, но ролите им траят не повече от 5 минути - макар сред тях да са чудесните Ейми Адамс и Руни Мара, и сочната Оливия Уайлд.
"Тя" заслужи номинации "Оскар" за най-добър филм, оригинален сценарий, декори, музика и песен. Макар че би спечелил от по-стегнат монтаж и по-кратка продължителност - и със сигурност би останал далеч от интересите на масовата публика, това е деликатен и смел филм, горчиво-чаровна любовна история, и проницателен разрез на времето, в което живеем, и начина, по който чувстваме.
Бъдещето присъства в "Тя" тихо, ненатрапчиво. Антиутопията на Джоунз не идва със страховити футуристични пейзажи, небесни магистрали и завладяване на далечни планети. Всичко е като в нашия свят, единствено технологиите са леко напреднали - още повече тъчскрийни, най-сетне работещ voice recognition.
"Тя" хваща идеята за любовта и взаимодействието между двама и я премества само с няколко клика напред от сегашното обичайно състояние на нещата. Джоунз доразвива идеята за виртуалното общуване и секс (чрез сайтове за запознанства, социални мрежи, чатове): а какво би станало, ако от другата страна на връзката стои не просто човек, когото не виждаме, човек, когото не познаваме? Вместо него там има машина - съвършена машина, не просто с интелект, а с чувства, интуиция и жизнен опит. Във филма тя е операционна система, програмирана така, че да откликва на нуждите на клиента по-адекватно от всеки реален човек.
Тези теми не са нови за киното, но досега са разработвани предимно като концепции от фантастичния жанр. А в "Тя" изглеждат и звучат сякаш следващо поколение iPad или смартфон ги предлага като потребителска опция. Не е революционна и идеята, че технологиите са ускорител на самотата, отчуждението и разпада на социума. Но тук тя е изведена до печална крайност.
Филмът е почти моноспектакъл на Хоакин Финикс. Героят му Тиодор Туомбли е професионален писач на писма за хора, които не умеят сами да изразят чувствата си. В тази работа го бива, но не и в отношенията с жените - съпругата му го напуска, той не успява да запълни празнината. Финикс присъства във всяка сцена, сподирян от сексапилния, леко дрезгав глас на Скарлет Йохансон (тя заслужава награда за плътното си присъствие в историята, макар да не се появява в кадър нито веднъж). Ако мокрите ви сънища включват среща или поне телефонен секс със Скарлет - моля, това е моментът, цели 2 часа и 6 минути на цената на билет за кино. Ако пък не сте запознати с флирта на Йохансон с музикалната индустрия, сега е моментът да я чуете как пее.
Епизодично се появяват все пак и други актьори, но ролите им траят не повече от 5 минути - макар сред тях да са чудесните Ейми Адамс и Руни Мара, и сочната Оливия Уайлд.
"Тя" заслужи номинации "Оскар" за най-добър филм, оригинален сценарий, декори, музика и песен. Макар че би спечелил от по-стегнат монтаж и по-кратка продължителност - и със сигурност би останал далеч от интересите на масовата публика, това е деликатен и смел филм, горчиво-чаровна любовна история, и проницателен разрез на времето, в което живеем, и начина, по който чувстваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар