За паметта, паметниците и естетиката на Стара Загора

Стара Загора е стар град, според управата най-стария в света – на 8000 години! Така пише даже на рекламните постери по автобусните спирки. Паметта на управниците обаче изневерява, те си мислят, че градът е това, което те си представят. Това е основната причина за безобразията, недомислиците и странните решения от последните десетина години, зад които прозират едни големи комплекси. Те не са на заралии, а на тези, които определят развитието на града през споменатия период, независимо от партийната им окраска.

Това най-ясно се вижда от промяната и строителството на паметници, което е непосредствено свързано с градската памет.

В края на миналата година, приеха решение да се построи паметник на светците-равноапостоли Кирил и Методий. Проектът не е лош, конкурсът вече мина, но въпросът е какъв е мотива. И това бе обяснено – заради общоевропейското дело на двамата братя. Демек, не искаме нещо провинциално, целим се високо в модерните общоевропейски ценности, каквото и да означава това...Като несбъднатият проект за монумент на Тервел – осемметров и на кон, той също е европейски спасител от арабите, според някои източници, и за първи път включил Стара Загора в границите на България. Докато за Тервел, все пак се търсеше и някаква заралийска връзка в мотивацията, за Кирил и Методий такава липсва. Освен знака - Азът на българите, дето се кипри на старозагорското знаме, благодарение на окултните виждания на покойния художник Христо Танев. Друго няма, градът никога не е бил известен книжовен център или нещо, свързано с развитие на българската средновековна култура. Поне засега няма такива данни.

Но градът е свързан много с българската и световната култура и неслучайно е наречен Градът на поетите. Затова арх. Петър Бакърджиев и Петер Митев имаха идея да се направят скулптури на тези славни поети и писатели (Гео Милев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Кирил Христов, Димитър Подвързачов...) Уникален замисъл, примерно – двамата Иванчовци разговарят помежду си, Гео чете, Лилиев е седнал на една от пейките... и всичко това от сградата на Общината до Дръмса. Но кои са тези двамата – Петър и Петер, че да дават съвети? Управата измисли друго! Направи Архитектурно-естетическа композиция „Водно огледало Поетите на Стара Загора”. На месингови листи написаха няколко стиха и ги сложиха в едно плитко басейнче на главния булевард. Първо металът потъмня и не се четеше, после и потопените във водата табели изчезнаха, в края на миналата година. Дали за да ги запазят през зимата, или да ги почистят, никой не казва? То и заралии не обърнаха много внимание на този факт, но то пък общинарите също не съобщиха какво правят с тази композиция, която никога не е била архитектурна, а сега вече изгуби и естетиката си, оставайки само следа от композиция...

Впрочем табелките са любим начин за отбелязване на паметни личности и събития за заралийската управа. В Станционната градина има две пейки с табелки, с имената на голямата звезда на Берое - Петко Петков и на атрактивния някога фен на зеленобелите – Чонката. Димитър Чонов все пак изкара края на живота си по градските пейки, но Петко Петков е почетен гражданин – това ли заслужава? Къде е паметникът му, който уж всички се кълняха, че ще вдигнат до стадиона под Аязмото?

Паметникът на Трета опълченска дружина пък го обградиха с табелки, т.е. с плочи, което си е табели, но по-мащабни. И то със съдействието и на Руското посолство, с което напълно го окепазиха. И не само, написаха куп фактологически грешки, но от инат или от немърливост и тъпотия, не са ги оправили до днес.

На мъчително дълго ремонтираната гара пък се кипри надпис, че комплексът е напревен 1982-ра, ремонтиран през 2023-та. Все едно преди това не е имало гара. С други думи - всичко започва от днес. А Старозагорската гара е една от най-старите в страната и мнозина още помнят прекрасната й архитектура, преди да бъде построена новата модерна сграда.

На входовете на града вече има нови надписи, красиви, но само с едно – Стара Загора. Демек, тук сте, няма добре дошли, няма приятен път... Старозагорската управа е от горди хора, ако някой е дошъл, да знае къде е попаднал, да не са го канили, я!

Димитър Славов