На 18 февруари 2014 г.
(вторник) любителите на литературата
и графичните изкуства могат да посетят Празникът на
българския комикс в Регионална библиотека „Захарий Княжески”. Гости на Стара
Загора ще бъдат художниците на списание „Дъга” Антон Стайков, Петър Станимиров,
Румен Чаушев, Димитър Стоянов – Димо, както и Ивайло Драганов от
comicsbistro.net и Ива Груева от списание „Ко-миксер”.
Програма
14.00 – 16.00 ч. Детски отдел
Комикс джем с децата от четвъртите класове на старозагорски училища
17.30 ч. Фоайе І етаж Откриване на Първа национална изложба на българския
комикс – Стара Загора 2014
18.00 ч. Зала І етаж Представяне на книгата Кратка история на българския комикс
от Антон Стайков
18.40 ч. Зала І етаж Как се създава комикс? – разказ на Петър Станимиров
В Стара Загора ще бъде представена част от голямата Първа национална изложба на
българския комикс, проведена през 2013 година в Съюза на българските художници.
Художниците, създатели на изложбата, ще отговорят на журналистически въпроси от
16.30 до 17.15 ч. в регионалната библиотека.
Събитието е част от програмата за отбелязване 60-годишнината от създаването на
Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора.
ЗА ИЗЛОЖБАТА
Комиксът вече е официално признат за изкуство и в България!
Преди десет години никой не би повярвал. Но стереотипите са преодолени. След
успешния албум “Над дъгата” и съпътстващата изложба, пътувала в още седем града
след София, логично беше да се направи следваща стъпка – Първа Национална
изложба на българския комикс.
Най-важната цел на настоящия проект е възраждането на интереса към българския
комикс, осъзнаването, че той е важна част от съвременната европейска култура,
че отдавна не е комерсиален продукт на книгоиздаването и се нуждае от подкрепа,
за да съществува в нашата страна, а че липсата му прави културната среда в
нашата страна по-бедна.
Тази изложба ще запознае всички, които се интересуват от литература и графични
изкуства, с разнообразието и дълбочината на търсенията на авторите, които
работят в тази област.
Показва, че достиженията на българските творци не отстъпват на най-добрите
европейски и световни образци.
И най-важното – е полезна за младите хора, които имат специални или професионални
интереси, с опита, който тези автори споделят с тях в една непринудена
творческа и колегиална атмосфера.
Организаторите учредиха награда на името на известния български художник
Александър Денков, която ще бъде връчвана ежегодно за постижения в комикс
изкуството.
Отпечатан е внушителен каталог от 130 страници.
Изложбата обхваща всички поколения съвременни български художници на комикси.
От доайенът на комикс изкуството Любен Зидаров, който навърши 90 години, до
съвсем млади 20-годишни автори. Голяма група художници от средното поколение ще
представят легендарното списание “Дъга”.
Застъпени са всички стилове, от класическия комикс до ъндърграунда. Те ще
покажат различните лица и разнообразието на българската комикс сцена.
Организатори на “Първа Национална изложба на българския комикс” са секция
комикс при СБХ и екипът на “Проектът Дъга”.
ЗА КНИГАТА „Кратка история на българския комикс”
Историята на българския комикс е съществена част от културната ни история. В
силните си години (1979 – 1992) списанията „Дъга” и „Чуден свят” продават
повече от десет милиона копия. Най-добрите български комиксови поредици са
създадени от талантливи художници и сценаристи, които разказват вълнуващи
истории с продължение за воини и магьосници, детективи и мореплаватели...
В тази книга за първи път се проследява зараждането, хронологията и развитието
на деветото изкуство в България от края на XIX до началото на XXI век. С
помощта на повече от 700 илюстрации от избрани комикси тя разказва за авторите,
техните герои и времето, в което са създадени, за цензурата, издателствата и
успешната реализация на някои български художници по света.
ЗА АВТОРА
Антон Стайков е художник и журналист, който се занимава с история и анализ на
комикса в България и по света. Освен изследовател, той е и запален читател,
колекционер и популяризатор на български комикси. Темата на докторската му
дисертация е „Kомикс и реклама. Поетика и семиотични аспекти”.
Антон Стайков участва като лектор в български и международни форуми
(“Actualités du FLE”, Варна, 2012 г.; “BD en 45 minutes”, София. 2012 г.;
“Université d’Eté”, Варна, 2013 г. и др.). Модерира ателиетата „Как се прави
comix?”, София, (2011, 2012). Негови статии и интервюта са публикувани в
сборници на БАН, списание „ЛИК”, вестник „Култура”, „Литературен вестник”,
„България OnAir”, сборника „Над дъгата” и др. Той е сред основателите на секция
„Комикс” в СБХ, активен участник в „Проектът Дъга”, куратор на „Първа
национална изложба на българския комикс”, София, 2013 година.
РЕЗЮМЕ
„Кратка история на българския комикс” разглежда хронологично развитието на
комикс изкуството у нас.
От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските
поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на
Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси.
След 1944 г. България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в
инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се
римуваните назидателни ленти във вестник „Септемврийче” и сатиричните
пропагандни комикси във вестник „Стършел”.
През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник” и
култовите списания „Космос”, „Дъга” и „Чуден свят” се създава атмосфера на
свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр.
Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи
в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като
отделни албуми. В списание „Дъга”, утвърдило се като най-успешната комикс медия
у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров,
Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър
Стоянов – Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.
През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания
омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с
носталгичен опит за възраждане на „Дъга” – ново списание със същото име излиза
в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до
големите световни издатели – Александър Малеев работи за “Marvel” и “DC” в Ню
Йорк (“Batman”, “Daredevil”), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис (“Pherone”,
“Blue estate”), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи
от английското издателство “David Salariya”. Динамичното развитие на графичната
новела и алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в
началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото
изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар