Две премиери с исторически сюжет в кината

Кадър от "Пазителят..."

Да намериш нова тема, неинтерпретирана в киното за Втората световна война си е истинско съкровище. Такава открива холивудската звезда Клуни, като историята му се базира на реални събития.

"Пазители на наследството" излиза у нас на 21 февруари. В него се разказва за малка група хора на изкуството, които се заемат със задачата да спасят артефакти от нацистите. Немците пък ги събират за да напълнят с тях музей на Хитлер, който както е всеизвестно е имал влечение към изобразителното изкуство.

Във време, когато човешкият живот се губи на всяка крачка, начинанието се оказва доста трудно и рисковано. Появява се и въпросът кое е по-важно – човешкият живот или този на произведенията.

Бранителите на ценностите са седмина позастарели музейни и други изкуствоведи, за които фронтовата линия не е особено удачна. Ролите са поверени на Клуни, Мат Деймън, Бил Мъри, Джон Гудман, Жан Дюжарден, Боб Балабан и Хю Боневил.

В тази мъжка обстановка намира място и героинята на Кейт Бланшет, която е шпионин в една от бърлогите на нацистите, които събират постиженията на човечеството и пренасят в скривалища.

Клуни участва и като сценарист на филма, чиято история, макар и любопитна е доста постно разказана. В тази военна тематика няма да видим много от бойното поле, но не това прави филма слаб. По-учудващо е, че има неравности в темпото на разказа, както и дразни твърде очевидната манипулативна сантименталност. Има и хумор, но недостатъчен да разсмее, въпреки актьорите, които произнасят репликите.

Странното в "Пазители на наследството" още е, че дори във време когато американците са били съюзници с руснаците, киното отново не спира да воюва с тях, представяйки ги като аналогични обирници на нацистите.

Инак е любопитно да видим, че гадният и алчен руснак е добре познатият ни Захари Бахаров, който гледа лошо, крачи страшно и се ядосва под развятия американски флаг. Цинично за историците, особено за момент  от историята, който претендира да е „по действителен случай“.

Вторият филм е свързан с прочутото изригването на вулкана Везувий през 79 г., което заличава напълно Помпей (и още няколко града, част от Римската империя), е служило за вдъхновение на кинематографистите десетки пъти. Първите филми по темата са създадени още в зората на киното - през 1898 и 1900 г. Следват и многобройни други версии, най-често по романа на Бълуър-Литън. Особено популярен става "Последните дни на Помпей" на Марио Бонард и Серджо Леоне със Стив Рийвс и Фернандо Рей от 1959 г.
Трагичната история за един красив и преуспяващ град, заличен в миг от гнева на природата, се въртяла от детство в главата и на режисьора Пол У. С. Андерсън. Той не бива да бъде бъркан с адаша си Пол Томас Андерсън, автор на множество сериозни филми. Този Андерсън е най-известен със "Смъртоносна битка", екранизация по едноименната компютърна игра, и трилогията с Мила Йовович и зомбита "Заразно зло". Кариерата му изобщо се движи в сферата на непретенциозния екшън и употребата на многобройни специални ефекти, а сценариите му са не по-задълбочени от споменатите по-горе компютърни игри.
"Помпей" е неговата най-амбициозна работа дотук, което не значи, че не изглежда като сниман с декори на "Бояна филм" и че има по-висока художествена стойност от телевизионен минисериал. Филмът смесва романтична история а ла "Титаник" и битки а ла "Гладиатор" и в първия един час не дава никакви сигнали, че изригването на вулкана ще бъде гвоздеят в програмата. Благородническа щерка се влюбва в непокорен келтски роб, обаче я иска и римски сенатор. Любовта им е обречена, но природата ще изиграе последния коз - Везувий изригва, Помпей става на нищо и сред пламъци, трупове, цунами и разруха се отваря кратък шанс за невъзможното.
В ролите на гладиатора Майло и възлюбената му са съответно Кит Харингтън от "Игра на тронове" и миловидната Емили Браунинг ("Sucker Punch: Измислен свят"). Малко по-сериозни актьори ще видим в ролите на родителите й - Джаред Лукас и Кари Ан Мос. Баш злодеят, сенатор Корвус, се играе от Кийфър Съдърланд, който прави най-доброто изпълнение във филма, и дава ясна оценка за качествата му: филм, в който голямата роля е на Кийфър Съдърланд?!
Разбирай: неделно развлечение без високи художествени достойнства, чийто сценарий често е съшит с бели конци, а на места е направо обиден. Но пък повечето време е зрелищно.