Страници от българската история: Закон забранява циганския вот в началото на миналия век

Цар Борис ІІІ отменя дискриминационния текст

В парламентарната история на България цели 35 години е имало забрана циганите да гласуват. В Търновската конституция е записано: "Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини".

Този текст заляга в основите на изборното законодателство от 1879 г. насам.

На 20 февруари 1901 г. обаче идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В него е записана поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава 1, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват "съдържателите на блуднишки домове и просяците".

Сега е добавено: "в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия".

Предлагано е също от избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни.

През 1905 г. ромите свикват първия цигански конгрес в историята на човечеството. Форумът се събира на 19 декември в столичния локал "Сан Стефано". Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват и останалите, събира се циганският цвят на цяла България.

Циганите са определени като арийско племе от Индия или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 г. по времето на император Никифор Византийски.

Конгресът получава поздравителни телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите изпращат депеша на Фердинанд. Подготвят и две депутации - едната за среща с княза, другата за връзка с председателя на Народното събрание.

"Не сме нисша раса! Избирателният закон трябва да бъде поправен! Светът чува гласа на българските роми, но нашите политици остават глухи за изборното им тегло", пише в писмото им.

Рестрикцията "нехристияни" е премахната чак през 1923 г. Изискването за "установено местожителство" обаче остава.

Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г. по волята на цар Борис III.

Циганите демонстрират какво могат едва след победата на Девети септември 1944 г.

Във "фундаменталния труд" "Циганското население в НР България по пътя на социализма" пише: "Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население".