„Крал за един ден“ на сцената на Старозагорската опера

Той е решителен и дързък. Неустоим чаровник, талантлив сватовник с влюбено сърце. Еднакво добър в държавническите ходове  и в сърдечните дела. Без празен ход в сложните маневри на бойното поле на Любовта. Запознайте се - с Кавалера Белфиоре в един негов забавен и шеметен ден като Крал на Полша. Държавна опера-Стара Загора постави за първи път в България „Крал за един ден” – комична опера от Джузепе Верди. Режисьор -Петко Бонев, музикално ръководство-Стефан Линев, диригент -Здравко Лазаров, хореография - Алида Бонева, сценография - Борис Стойнов, художник костюми: Цветанка Петкова-Стойнова, хормайстор – Младен Станев, концертмайстор -Паулина Колева, асистент-режисьори -Славчо Николов , Пенка Александрова.

На 26 февруари в постановката зрителите ще видят изключителен състав от солистите: Кавалер Белфиоре – Крум Гълъбов-гост,  Маркизата на Поджо – Елена Баръмова, Жулиета от Келбар -  Десислава Стефанова, Едоардо - Ивайло Йовчев, Барон на Келбар-  Евгений Арабаджиев, Ковчежник – Костадин Мечков-гост, Граф на Ивреа – Марк Фаулър, Делмонте - Теодор Петков, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора.

…Годината е 1733-та, а мястото - двореца на барон Келбар близо до Брест, Франция. Полският монарх Крал Станислав Лешчински, историческа фигура по време на Войната за престол, загубва трона си след саксонското нашествие в битката при Полтава през 1709 г.   През 1733 г. той се връща на власт, но през 1736 г. отново е детрониран и изпратен на заточение във Франция. Действието в операта се развива през 1733 г., когато Станислав се връща в Полша, а оставя френския офицер, кавалера Белфиоре да го представя във Франция . Белфиоре се озовава почетен гост на двойна сватба в дома на Барон Келбар. Мнимият Крал се възползва всячески от новопридобитата си власт, включително приема и ролята на сватовник, обърквайки плановете за уредените бракове. Но пък накрая  триумфира истинската любов  - между Кавалер Белфиоре и  Маркизата на Поджо и между Жулиета от Келбар /дъщеря на Барона/ и Едоардо /племенник на Ла Рока – ковчежник от Бретан/.

Операта  е поставена за първи път  на 5 септември 1840 г. в Миланската Ла Скала със заглавие „Мнимият Станислав”. В началото на юни същата година младата съпруга на Верди заболява от остър енцефалит и умира на 26 години . Две години по-рано, през 1838 година смъртта е отнела  малката му дъщеричка Вирджиния, а малко след нея /точно преди премиерата на първата му опера„Оберто”/– и синът  Инджинио. Премиерата на „Мнимият Станислав” претърпява неуспех. Верди, сломен от своята голяма лична трагедия и провала на операта, прекъсва договор с импресариото си Франческо Мерели и се заклева да не напише повече нито една нота повече…Само пет години по-късно /1845 г./, играна във Венеция, операта „Мнимият Станислав“ има чудесен прием. Играе се през 1846 г. в Рим и в Неапол.  С изключително красива музика, интересни ходове на Любовта, чудесни ансамбли и възможно най-щастливият край – втората опера на младия Верди е един приказен калейдоскоп, в който всички „цветни стъкълца“ /героите/ намират своето точно и хармонично място.