Цели шест пъти за времето на съществуването на награда
"Хеликон" - тя се дава за единайсти път, бе номиниран Христо
Карастоянов, но не беше получавал отличието. Тази "несправедливост"
преди ден бе поправена - писателят от Ямбол взе приза за романа си
"Името".
"Много отдавна си мисля да седна и да напиша нещо, което отговаря на въпроса "Какво би било, ако?", обясни за книгата си Карастоянов. В романа става дума за най-малкото дете от руския царски род Романов, Анастасия, и легендата, че се е спасила от разправата с царското семейство и е живяла в българските земи. Писателят обясни защо е подбрал най-известния член на последното руско царско семейство за протагонист в творбата си: "Затова, защото XX век се е нуждаел от своята приказка, а в приказката най-важна е най-малката царска дъщеря, която преживява най-различни премеждия, но накрая побеждава доброто. Така ми се стори, че накрая този роман, който трябваше да бъде по-скоро като историческа кримка, всъщност се превърна в една приказка".
"Името" на Христо Карастоянов се отличава за ангажираната с миналото белетристика, която - чрез съчетаване на приказка и журналистическо разследване - реанимира българската история като част от европейската, изкопава богатство от неочаквани ситуации и по този начин събужда традицията на документално оцветената проза, бе решението на журито с председател Юри Лазаров. Другите номинации, спорили за наградата, са "Физика на тъгата" на Георги Господинов, "Жанет 45", "Смъртта не е за всеки" на Радослав Парушев ("Сиела"), "Нобелистът" на Елена Алексиева ("Сиела"), "Очи на сляп, език на болен" на Любомир Николов ("Жанет 45"), "Пролом" на Петър Маринков ("Захарий Стоянов") и "Сбогом, Агата Кристи" на Андрея Илиев ("Аргус").
Най-много номинирани книги - четири - има издателство "Сиела", "Жанет 45" - три, а с по една са "Парадокс", "Захарий Стоянов", "Аргус", "Ерго" и "Кито".
"Много отдавна си мисля да седна и да напиша нещо, което отговаря на въпроса "Какво би било, ако?", обясни за книгата си Карастоянов. В романа става дума за най-малкото дете от руския царски род Романов, Анастасия, и легендата, че се е спасила от разправата с царското семейство и е живяла в българските земи. Писателят обясни защо е подбрал най-известния член на последното руско царско семейство за протагонист в творбата си: "Затова, защото XX век се е нуждаел от своята приказка, а в приказката най-важна е най-малката царска дъщеря, която преживява най-различни премеждия, но накрая побеждава доброто. Така ми се стори, че накрая този роман, който трябваше да бъде по-скоро като историческа кримка, всъщност се превърна в една приказка".
"Името" на Христо Карастоянов се отличава за ангажираната с миналото белетристика, която - чрез съчетаване на приказка и журналистическо разследване - реанимира българската история като част от европейската, изкопава богатство от неочаквани ситуации и по този начин събужда традицията на документално оцветената проза, бе решението на журито с председател Юри Лазаров. Другите номинации, спорили за наградата, са "Физика на тъгата" на Георги Господинов, "Жанет 45", "Смъртта не е за всеки" на Радослав Парушев ("Сиела"), "Нобелистът" на Елена Алексиева ("Сиела"), "Очи на сляп, език на болен" на Любомир Николов ("Жанет 45"), "Пролом" на Петър Маринков ("Захарий Стоянов") и "Сбогом, Агата Кристи" на Андрея Илиев ("Аргус").
Най-много номинирани книги - четири - има издателство "Сиела", "Жанет 45" - три, а с по една са "Парадокс", "Захарий Стоянов", "Аргус", "Ерго" и "Кито".
Няма коментари:
Публикуване на коментар