За четвърти път в историята ще има референдум

С допитване до народа се е решавало за съд на министрите, премахване на монархията и за нова конституция

С обявяването на новия град се появи и този надпис, данъците  автоматично се повишиха

Народът е суверенът по конституция, но провеждането на национално допитване не е любимо на управляващите. Няколко местни референдума все пак имаше. По този начин в Старозагорско Крън стана град, а Яворово премина от Чирпанска в Старозагорска община. Шипка се опита по същия начин да се отцепи от Казанлък, но не успя да стане самостоятелна община. В началото на 2013 българите ще решават въпрос свързан с развитието на ядрената енергетика. Много по-важни теми като членството ни в НАТО и ЕС минаха без референдум.

Вече стартира разяснителната кампания за националния референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" Гласуването ще е на 27 януари.
Два от комитетите са "за" нова АЕЦ, два - против. "За" ще агитира Инициативният комитет, представляван от Стефан Воденичаров, който по инициатива на БСП събра над 700 хил. подписа в подкрепа на АЕЦ "Белене", както и 76-те депутати, предложили преформулирането на въпроса.
Всеки един от участниците в информационно-разяснителната кампания може да привлича други лица, които да го подпомагат в разясняване на собствената позиция - "за" или "против" изграждането на нова ядрена електроцентрала, заяви Бисер Троянов , говорител на ЦИК.
За разлика от предизборните кампании, тази за референдума ще се финансира основно със средства на инициативните комитети. Разрешени са и дарения. Един човек може да даде безвъзмездно до 10 хил. лева.
"За разясняването на кампанията не се предвижда държавно участие, тъй като тук нямаме налице политически сили, които да са участници", каза Ралица Негенцова, говорител на ЦИК.
Правителството одобри и тарифата, по която ще се заплащат предаванията по БНР и БНТ в рамките на информационно-разяснителната кампания за референдума на 27 януари 2013 г. 1 минута участие в дебат по БНТ ще струва 180 лв., а в БНР - 70 лв. Хрониките, включващи и разходите по тяхната изработка, ще струват съответно 920 и 300 лв. на минута. Излъчването на встъпителни и заключителни клипове ще струва по 1400 лв. на минута по БНТ и 380 лв. на минута до 15:00 ч. по БНР. Видео клиповете по БНТ ще струват между 825 и 2255 лв. на минута.
Хората, които ще гласуват по настоящ адрес, най-късно до 12 януари трябва да обявят това пред общинската администрация. Така те ще бъдат заличени от списъците по постоянен адрес и включени по настоящ.
На референдума ще се гласува с бяла бюлетина.
Българските граждани в чужбина ще участват в референдума за развитие на ядрената енергетика в България, гласувайки в посолствата и в консулствата. Секции в чужбина ще се разкриват, ако има подадени поне 20 заявления от български граждани, които имат право и искат да участват във вота. Заявлението трябва да бъде подадено в съответното дипломатическо и консулско представителство най-късно до 1 януари 2013 г., като заявлението е писмено - подава се било лично, било по пощата, обясни Ралица Негенцова.
Законът изисква висок праг за легитимност на референдума - активността трябва да е поне колкото е била при предишните парламентарни избори, т.е. до урните трябва да отидат поне 4 345 500 души. За да е положителен отговорът от референдума, трябва с "да" да са гласували най-малко 50% плюс един от участвалите в гласуването.
Това е първият национален референдум, който се произвежда след демократичните промени. В историята на страната са известни още национални референдуми за съдене на виновниците за националната катастрофа от ноември 1922 г., за премахване на монархията през 1946 г. и за приемане на Конституцията на Народна република България от 1971 г.

От 1878 година до днес управляващите в България единайсет пъти са обмисляли да питат народа по държавни и общински въпроси, но реално произведените национални допитвания са само три, припомня БТА.

Първото предложение за референдум е направено през 1878 г. от Драган Цанков - лидер на Либералната партия - за формата на управление. Референдумът не се е състоял, защото въпросът е бил решен с Берлинския договор /1 юли 1878/ и с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879.

Следващото искане за референдум е от 1908 г. - дали България да стане княжество, васално на Турция. Допитването не се е състояло, тъй като с обявяването на Независимостта през 1908 г. въпросът е автоматично решен.

През 1909 г. Народното събрание приема "Закон за допитване до народа по общински работи". Според закона някои решения на общинските съвети, преди да бъдат изпълнени, трябва да се подлагат на одобрение от народа. Решенията се отнасят до изграждане на сгради за нуждите на общината, включително църкви и училища, направа на мостове, пътища и съоръжения, продажба и отчуждаване на общински недвижими имоти, използвани общо от населението, прокарване на водопроводи, канализация и други. Референдуми по общинските работи са произвеждани от 1909 г. до 1934 г., когато законът е отменен.

През 1914 г. е направено предложение за референдум дали България да участва в Европейската война и на чия страна. Допитването не се е състояло, защото са се противопоставили Александър Стамболийски, Драган Цанков и някои други лидери на партии.

При управлението на БЗНС по заповед на тогавашния министър на народното просвещение Цанко Бакалов е утвърден "Правилник за допитване до народа /плебисцит/ относно учителите в основните училища" - публикуван в "Държавен вестник" от 1 май 1920 година. Правилникът просъществувал една година, тъй като след него бива утвърден друг, предложен от новия министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. Според тези правилници на допитване до народа е подлежала дейността на всеки учител в първоначалните и в прогимназиалните училища, ако предварително е поискано поне от една четвърт от имащите това право. Плебисцитът се извършвал чрез гласуване с бюлетини. Целта на тези плебисцити била да се осигури контрол върху работата на учителите и известно демократизиране на просветното дело. Разликата между референдум и плебисцит е, че първият е по най-важни държавни политически проблеми, а вторият е с местно значение.

На 19 ноември 1922 г. се произвежда референдум по Закона за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г.), на д-р Стоян Данев (1 юни - 4 юли 1913 г.) и на Александър Малинов (21 юни - 18 октомври 1918 г.) за обявените и водени войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 година. Допитването се извършва чрез гласуване с два вида бюлетини - черни, с които ще се гласува за "невиновен", и бели - за "виновен". Ако резултатът от гласуването е мнозинство за "виновни", министрите от трите кабинета се съдят от Държавен съд. Бялата бюлетина съдържа имената на 22-ма бивши министри. Законът за референдума утвърждава Постановление на Министерския съвет от 24 септември 1922 г. за арестуване на министрите от кабинетите на Стоян Данев и на Александър Малинов и за налагане на възбрана върху имуществото им. Така още на 26 септември 1922 г. министрите от кабинетите, управлявали България през 1912-1913 г. и 1918 г., са арестувани, преди да бъдат обвинени. Допитването за виновността им е направено на 19 ноември 1922 г. по настояване на народа да бъдат наказани виновниците за първата /1913 г./- и за втората национална катастрофа /1918 г./ и поради необходимостта да бъде парирана дейността на Конституционния блок. От 926 490 избиратели, участвали в референдума, 647 313 гласуват с бялата бюлетина, 223 584 - с черната, а 55 593 бюлетини са недействителни. На 13 февруари 1923 г. е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на на Иван Евстр. Гешов, на д-р Стоян Данев и на Александър Малинов. През март 1923 г. на основание на допитването те са предадени на Държавен съд. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода, преди да им бъде връчен обвинителен акт.

През 1941 г. е имало предложение за референдум, насочен против настъплението на германския фашизъм и за неутралитет на България, който не се е състоял, тъй като срещу инициаторите му са организирани процеси и мнозина са изпратени в затворите.

След 9 септември 1944 г. възможност за местни референдуми съществува в Закона за намаляване на броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според негови текстове допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато Общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпише предложение до областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места и се извършва по реда на закона за избиране на народни представители за обикновено Народно събрание. Ако 60 на сто от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.

На 8 септември 1946 г. се произвежда референдум въз основа на гласувания от 26-ото Народно събрание Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяването на Народна Република България и за свикване на VI Велико народно събрание". Проектозаконът е внесен от Министерския съвет на 25 юли 1946 г. и е приет на следващия ден единодушно на първо четене с поименно гласуване от 244 народни представители. Референдумът за премахване на монархията е произведен на 8 септември 1946 г, като от 4 509 354 гласоподаватели в него участват 4 132 007 /91,63 на сто/. 92,72 процента от гласувалите са за република, а 4,37 на сто - за монархия. На 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.

С мотив, че с референдум не може да се променя формата на държавно управление, на 22 декември 1998 г. бившият главен прокурор Иван Татарчев внася Искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закона от 1946 г., но Конституционният съд отказва да направи това.

През март 1968 г. Петото Народно събрание избира комисия за изработване на проект за Конституция на Народна република България в състав от 78 депутати под председателството на Тодор Живков. Специален пленум на ЦК на БКП одобрява основните положения в текста и излиза с предложение проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане. В периода на обсъждането са направени повече от 14 000 предложения за промени в текста на конституцията. Новата редакция е одобрена от парламента на 8 май 1971 г., и е взето решение конституцията да бъде приета чрез референдум. Приет е и специален закон за произвеждане на референдума за приемане на новата конституция.

В допитването участват 99,7 на сто от 6 174 635 гласоподаватели като 99,66 на сто от тях са "за" приемането на конституцията. Резултатите са обявени на 18 май 1971 г. на тържествено заседание на последната сесия на Народното събрание. Основният документ на държавата е публикуван в "Държавен вестник" на същата дата и влиза в сила.

На 28 май 1991 г. Седмото Велико народно събрание /ВНС/ приема решение да се извърши на 6 юли 1991 г. народно допитване за формата на държавното управление - република или монархия. На 5 юни 1991 г. обаче ВНС се отказва от произвеждане на референдума.