Знанията на българските ученици вече се сриват още в
началното училище, а не в прогимназията, както беше досега. Доказателство за
рязкото влошаване на качеството на българското образование са резултатите от
авторитетното международно изследване на уменията за четене на 10-годишните
PIRLS 2011.
От 2006 г. до сега българчетата падат с 12 места - от 10-о на 22-ро място (от 49 държави), и вече не са част от световния елит по четивна грамотност. Българските четвъртокласници са постигнали резултат от 532 т., което все пак е над средното за участниците в изследването - 500 т. Вчера българското Министерство на образованието не коментира изследването - на сайта на МОМН не се появи никаква информация. Министър Сергей Игнатов беше на посещение в Белгия, а ресорната му заместничка Милена Дамянова - в Норвегия. На сайта на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието, който е и координатор на изследването в България, също нямаше и ред за резултатите.
Световните лидери са Хонконг (571 т.), Русия и Финландия (568 т.) и Сингапур (567 т.). С близки до постиженията на българските ученици са връстниците им в Словакия (535 т.), Нова Зеландия (531 т.) и Словения (530 т.). След нас остават държави като Австрия, Франция, Испания, Норвегия, Белгия (френската общност). На дъното са Мароко (310 т.) и Оман (391 т.). Прави впечатление, че съседна Румъния върви в обратна на нашата посока и от 489 т. през 2006 г., през 2011 г. постига среден резултат от 502 т.
Като цяло подобрение на постиженията е отчетено в шест държави - Сингапур, Русия, Хонконг, САЩ, Словения и Иран. В Дания и Норвегия пък има повече деца, които постигат най-ниското и средното ниво на четивна грамотност, но няма промяна в групата на най-добрите и напредналите.
Досега постиженията на малките ученици бяха гордостта на родното образование, а сривът ставаше драматичен при 15-годишните. Например резултатите от международното изследване PISA 2009 показаха, че в началото на гимназията цари масова неграмотност по математика и четене. И в трите оценявани области - четене, математика и природни науки, средните резултати на страната ни са ниски, а делът на слабите ученици, неуспяващи да покрият критичния праг на грамотност, се колебае от 39 до 47%.
PIRLS е може би най-авторитетното международно проучване в света, което отчита постиженията по четене на учениците от IV клас. То се провежда от 2001 г. през 5 години. През 2011 г. в него участват почти 325 000 ученици от 49 държави и региона, като в 45 от тях се изследва грамотността на учениците от IV клас (в останалите се изследват други класове порази различия в степените на образователната система). През 2011 г. в изследването се включват три канадски провинции, две от емирствата, областта Андалусия в Испания и американският щат Флорида. В България в изследването се включиха около 4800 ученици от 150 училища. PIRLS се реализира от Международния център на TIMSS&PIRLS към Бостън Колидж, САЩ, заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA).
От 2006 г. до сега българчетата падат с 12 места - от 10-о на 22-ро място (от 49 държави), и вече не са част от световния елит по четивна грамотност. Българските четвъртокласници са постигнали резултат от 532 т., което все пак е над средното за участниците в изследването - 500 т. Вчера българското Министерство на образованието не коментира изследването - на сайта на МОМН не се появи никаква информация. Министър Сергей Игнатов беше на посещение в Белгия, а ресорната му заместничка Милена Дамянова - в Норвегия. На сайта на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието, който е и координатор на изследването в България, също нямаше и ред за резултатите.
Световните лидери са Хонконг (571 т.), Русия и Финландия (568 т.) и Сингапур (567 т.). С близки до постиженията на българските ученици са връстниците им в Словакия (535 т.), Нова Зеландия (531 т.) и Словения (530 т.). След нас остават държави като Австрия, Франция, Испания, Норвегия, Белгия (френската общност). На дъното са Мароко (310 т.) и Оман (391 т.). Прави впечатление, че съседна Румъния върви в обратна на нашата посока и от 489 т. през 2006 г., през 2011 г. постига среден резултат от 502 т.
Като цяло подобрение на постиженията е отчетено в шест държави - Сингапур, Русия, Хонконг, САЩ, Словения и Иран. В Дания и Норвегия пък има повече деца, които постигат най-ниското и средното ниво на четивна грамотност, но няма промяна в групата на най-добрите и напредналите.
Досега постиженията на малките ученици бяха гордостта на родното образование, а сривът ставаше драматичен при 15-годишните. Например резултатите от международното изследване PISA 2009 показаха, че в началото на гимназията цари масова неграмотност по математика и четене. И в трите оценявани области - четене, математика и природни науки, средните резултати на страната ни са ниски, а делът на слабите ученици, неуспяващи да покрият критичния праг на грамотност, се колебае от 39 до 47%.
PIRLS е може би най-авторитетното международно проучване в света, което отчита постиженията по четене на учениците от IV клас. То се провежда от 2001 г. през 5 години. През 2011 г. в него участват почти 325 000 ученици от 49 държави и региона, като в 45 от тях се изследва грамотността на учениците от IV клас (в останалите се изследват други класове порази различия в степените на образователната система). През 2011 г. в изследването се включват три канадски провинции, две от емирствата, областта Андалусия в Испания и американският щат Флорида. В България в изследването се включиха около 4800 ученици от 150 училища. PIRLS се реализира от Международния център на TIMSS&PIRLS към Бостън Колидж, САЩ, заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA).
Няма коментари:
Публикуване на коментар