Излезе луксозно ново издание на „Трактат по история на
религиите” на известния румънски философ, културолог и писател Мирча Елиаде.
Книгата разглежда религиозния феномен като човешко дело без да омаловажава
уникалното и неповторимото за този феномен – неговия сакрален характер.
От прастари времена хората изпитват (не)обяснима нужда да
вярват в нещо или някого – същество или предмет, който издигат в култ, който
притежава непонятна и пленяваща сила за човека и който, според вярващия,
изпраща доброто и злото на Земята, направлявайки живота на простосмъртните.
Днес християнството (православие и католицизъм), будизмът и ислямът са трите
основни религии, чиито идеологии са успели да пленят най-широк кръг от
поддръжници по света и продължават да го правят всеки ден. Наред с тях, разбира
се, има и множество други (по-нетрадиционни) запазени или модифицирани с времето
вярвания и видоизменени религии.
Това, което свързва всички тях (от най-примитивните до
най-сложните и развити религии), е фактът, че всички те са просто различни
проявления на мана (разсеяната навред по света загадъчна сила, която е лишена
от собствени очертания, но може да приема всякакви форми). Тя е неподдаващата
се на описание субстанция, която присъства навсякъде, където става дума за
религия, а претенциозни думи като sacer (свещено) и numen (божествена сила),
хагнос и тамбос, брахман и дао, та дори християнската благодат, са нейни
вариации или производни.
Но в XXI век изследванията се извършват под знака на
логоса, а не на мана. Сякаш днес повече ни интересуват вътрешната структура,
механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между
частите, които са характерни за всички религии и са изразени (теоретически или
символично) във всяка теология, митология и богослужение. Достигаме (или се
връщаме) към представата, че религията е система, а не хаотична смес от
елементи; че това е вътрешно свързан продукт на духовната дейност, начин за
обяснение на света, т.е. религията е човешко дело.
В „Трактат по история на религиите” Мирча Елиаде описва
цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления
на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към
„теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна
стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ
се на огромната си ерудиция и професионална подготовка, индологът Елиаде
разпростира анализите в „Трактат по история на религиите” върху различни
континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е
Религия?” и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар