Вчера, на 8 ноември в Художествена галерия-Стара Загора беше открита изложбата „Майстори на българската живопис”. За втори път тази година Националната художествена галерия гостува в града с изложба, след мащабната изложба по случай 200 години от рождението на Захарий Зограф.
“МАЙСТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЖИВОПИС”
(от колекцията на Националната художествена галерия)
Изложбата “Майстори на българската живопис (от колекцията на Националната художествена галерия)” е свързана с една от програмните цели на галерията - откритост и достъпност на нейните изключително богати колекции. Изложбата е насочена към широката публика извън столицата, която относително рядко има възможност да бъде съпричастна към културните прояви в София. Подбраните картини са на големите наши майстори, които с изкуството си определят облика на българската живопис от Освобождението (1878) до края на Втората световна война. По-голямата част от произведенията са от “златния фонд” на българското изкуство и много от тях са емблематични за своето време като “Веячка на боб” на Иван Ангелов, “ Златарската улица” на Стефан Иванов, “Зимна приказка” на Иван Милев, “Портрет на Митко (Портрет в червено)” на Ненко Балкански, “Пейзаж от Венеция” на Елизеер Алшех или “Тоалет (Утрина) на Иван Ненов...
Изложбата е един съкратен вариант на постоянната експозиция на Националната художествена галерия. Картините са групирани в четири раздела, осветляващи основните етапи в историческия развой на новото българско изкуство. В годините след Освобождението Иван Ангелов, Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин коренно променят неговия облик и утвърждават битовата композиция като водещ жанр в нашата живопис.
В началото на ХХ век млади художници като Никола Петров, Елена Карамихайлова, Асен Белковски, Стефан Иванов, Атанас Михов, Александър Мутафов уверено навлизат в художествения живот. Техните пейзажи и портрети са образец на ново съвременно отношение към художествената форма и живописните стойности на картината.
20-те години на ХХ век са десетилетие на бурни спорове за съдбите на родната ни култура и преоткриване на националната традиция в нейните художествени измерения. Иван Милев, Сирак Скитник, Пенчо Георгиев, Иван Бояджиев търсят българското в сложното преплитане на модерни и експресивни форми с изтънчен декоративизъм и орнаменталност.
30-те години на века са време на разцвет на българската живопис. Тогава творят майстори като Васил Бараков, Ненко Балкански, Вера Недкова, Кирил Цонев, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Никола Танев, Иван Ненов... и всеки от тях оставя ярка и неповторима следа в новата история на българското изкуство. Създавана с размах и самочувствие, тяхната живопис е не само доказателство за творческата им мощ, но и очертава истинските, европейски измерения на националната ни художествена култура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар