От години питоните са като част от фамилията на Христо
За да видите крокодил не е необходимо да ходите до зоологическата градина, в Африка, Азия или Америка. При малко повече шанс може не само да го видите, а и да го пипнете и да се снимате с него, ако срещнете пътуващия фотограф Христо Янчев. Вероятността това да стане не е никак малка, тъй като той пътува непрекъснато из цялата страна. Такава професия си е избрал и е доволен от избора си. От няколко месеца Христо има нова придобивка – няколкомесечен кайман. Засега той е съвсем малко гущерче, но след време ще достигне до метър и половина дължина. Крокодилът сега изпълнява ролята на асистент на пътуващия фотограф. Екзотичният гущер привлича вниманието на хората, макар и малцина да изявяват желание да се снимат с него, като рекламен агент е незаменим. Покупката му станала случайно от един от старите познайници на Христо – Цонко, който притежател на един от най-големите терариуми в България. Преди десетина години Христо решава окончателно да избере фотографията за своя професия и купува от него първия си питон. В онези времена змиите стават супер хит и желаещите да се снимат с „живата огърлица” са безброй.
Фотографът отглеждал по няколко екземпляра. Когато някой от тях достигал големи размери, което го прави непригоден за снимки поради тежината му, той го заменял за по-млада змия. Оттогава датира и интересът на радневеца към влечугите.
„Цонко е един от първите вносители на екзотични животни и от него научих много за навиците и отглеждането на змиите”, разказва Христо. „Имал съм най-различни видове, най-харесвам питоните-албиноси. Отглеждането им не е трудно, когато се налага съм им осигурявал и квалифицирана ветеринарна помощ. При една от срещите си с Цонко, той ми каза че е купил кайман по поръчка, но клиента отказал да вземе стоката. Тук искам да вмъкна, че собственикът на терариума извършва своята дейност според всички правила и закони. Хрумна ми, че мога аз да купя крокодила, макар и да си мислех, че той е по-големичък, а не десетинасантиметров. Предупредиха ме, че макар и малък кайманът си е хищник и инстинктът му да напада е много силен. Отначало и аз се притеснявах как да контактувам с него, но няма живо същество, което да не може да се дресира и да свикне с хората. Кайманът, както и питоните усещат липсата на кураж. Затова те не трябва да се вземат от тези клиенти, които не са преодолели страха си или пък изпитват отвращения към тях. Такова нещо и аз не бих допуснал, защото животинките могат да реагират и да станат агресивни. Досега обаче, слава Богу, винаги всичко е било наред. Иначе кайманът също се отглежда лесно – храни се само с месо, задължително трябва да живее на топло и да има вода. Фамилията ми бързо свикна с него, така както свикнаха навремето и с питоните. Дори мога да кажа, че влечугите са част от семейството ми. Никога не съм си позволявал да се държа лошо с „домашните си любимци”. Наскоро видях в един пътуващ терариум боа, която беше упоена. Тя стоеше почти неподвижно и единственият и признак че е жива беше дишането й. Аз подобно варварство никога не бих си позволил”, споделя Христо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар