Днес
употребяваме механично много думи свързани с пресата без да се замисляме за
техния произход, с голяма доза етимологична ирония, това ни припомнят Милко
Петров, Мария Попова и Мария Вазинска – авторите на книгата „Медиите в Европа”.
Заглавието е подвеждащо, защото започва още в средата на Първи век, преди
Новата ера, се появили предшествениците на днешната преса. Те се появили в Рим,
основани от Юлий Цезар. Изданията били две – „Акта сенатус” и „Акта диурна”.
Списвали ги актуариите, от там идва и понятието актуалност. Информацията се
записвала с метални перодръжки – стилуси, на дървени дъски, покрити с гипс.
Краснописът се ценял, за най-добрите казвали – „той има добър стилус!” – оттам и
понятието стил…
В
средата на 16 век пък се появил във Венеция се появил първия общодостъпен
ежемесечник (явно тогава нямало много събития, които да си струва да бъдат
отразени – също като сега), той струвал само една монета – газета. Оттам и в
много страни до днес така наричат вестниците. Най-продължително издаваният вестник
в световната история пък бил „Китайски вестител”, който издавал двореца. Той
излизал 1000 години, до 1911 година!
В
книгата на тримата автори има и други интересни факти за развитието на медиите
в 10 страни – Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия,
Финландия, Швейцария и Швеция. Липсва България и други близки нам страни, но
така са преценили авторите…
Няма коментари:
Публикуване на коментар