Киоко Сакаи - японска пианистка и професор в музикалната академия „Мусашино" в Токио и нейната сънародничка Ецуко Оказаки, работила в Германия, плюс световноизвестният диригент Деян Павлов ще зарадват заралийската публика със симфоничен концерт, включващ творби на класиците Моцарт, Бетховен и Менделсон на 13 октомври.
Не може да се каже, че старозагорската публика е лишена от срещи с изпълнители на наистина най-високо ниво. Затова и години наред, непрекъснато се говореше за необходимостта от възстановяването на оперния театър в града на липите. И понеже пари трудно се намират, общината пое дълг, но завърши възстановяването на сградата.
Означава ли това, че операта и въобще културата е скъпа на старозагорци?
Като че ли – да!?! Обаче залата в операта показва най-красноречиво факта, че инвестицията не е била от най-разумните. И на мен ми се иска да възразя, но мисля, че нямам право на такава позиция.
На 7-ми в Стара Загора гостува един спектакъл, наистина направен според най-високите стандарти – „Благословена степ” на трупа от китайската автономна област Вътрешна монголия, с която старозагорски регион има подписано споразумение за сътрудничество. Столичани гледаха в НДК същия спектакъл срещу 15 лева и залата в двореца на културата бе препълнена. Заралии, имаха възможността да го гледат безплатно! Да се докоснат до една култура, която имат твърде малко шансове да опознаят, но тя поразява зрителя със своите багри, разнообразие, екзотика и с майсторството на изпълнителите. Артистите показаха страхотни танци, акробатика, традиционни песни и музика с екзотични инструменти...
А залата в операта, която събира над 600 души беше... полупразна. Това се принуди да спомене смутено в приветствието си към гостите и зам.-кметът проф. Димитър Динев. Въображението на публиката обаче бе грабнато от изявите на сцената, но по традиция ръкопляскаше, когато трябва и когато не трябва. Това е запазена марка за заралийската публика. Естествено и мобилните телефони звъняха по време на спектакъла. Кой да знае, че доброто възпитание изисква те да се изключват преди представление? Китайците обаче бяха професионалисти и се представиха така, сякаш залата беше препълнена?! Накрая всеки от зрителите получи светлосиньо шалче в знак на приятелските връзки между двата народа. Тогава всички се юрнаха за да не се прекарат, да не останат без шалче, зер?!
Друг щеше да изглежда този спектакъл ако беше представен в стария театър. Там залата не събира повече от 300 човека. Там и при такава посещаемост, салонът изглежда пълен. Обаче в операта, много бие на очи...
Защо въобще се дадоха толкова милиони за сградата, когато тя остава празна, дори когато може да се види нещо, наистина впечатляващо, наистина на професионално ниво, и дори без пари, а столовете остават празни? Наистина, според мен, посетителите в операта трябва да се награждават, и не само с шалчета! Те са изчезващ вид! А културата ни е скъпа, за цената няма да питаме!
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар