Изложбата „Другият музей” отново показва най-доброто от сбирките на частни колекционери

Три години след първата инициатива на частните колекционери в България да отворят сбирките си, показвайки най-интересното от тях в Националната галерия за чуждестранно изкуство под наслов "Другият музей", те отново вадят шедьоври. Домакин на "Другият музей II" този път е Националната художествена галерия, където вчера се откри мащабна изложба с над 80 произведения на скулптурата, живописта и графиката, придружени от богата сбирка монети, накити, керамични и стъклени съдове, мечове, боздугани, шпори и още десетки експонати, обект на колекционерски интерес. Те ще могат да се видят до 31 януари 2014 г. 37 частни колекционери са предоставили ценни свои притежания за експозицията. Тя показва основните направления, върху които се градят колекциите - изобразително изкуство, скулптура, археология, оръжия, ордени и медали и етнография.
Очаква се голям интерес да предизвика скулптурата от I век от колекцията на Васил Божков. Тя представлява пластика от бял мрамор на младо момиче с типично римска прическа и с богато драпирана туника. Сред останалите акценти в експозицията са пейзаж на Генко Генков от колекцията на Пеньо Хаджиев, картина на Иван Вукадинов от сбирката на Боян Радев, творба на Жорж Папазов, предоставена от Николай Младенов, и още много произведения на класически и съвременни майстори. Акад. Светлин Русев, който е извършил селекцията на творбите в раздел изобразително изкуство, е подбрал още творби на Стоян Венев, Джон Попов, Павел Койчев, Вежди Рашидов, Виктор Васнецов и Атанас Михайлов. Той е предоставил на изложбата и свои авторски платна, които вече са обект на колекционерско търсене. "Мнозина от колекционерите, участващи в изложбата, са същите - уточни Светлин Русев, - но сега са предоставили различни произведения от сбирките си за този "жив музей".
Изложбата обхваща широк времеви и естетически спектър - от Античността през Средновековието до модерното изкуство. Сред показаните творби и предмети има неща, които биха били гордост за всеки голям европейски музей. "Искаме да обърнем представата за българския колекционер, който у нас се третира като частник от времето на соца, а на практика това са хора, които са в състояние да изградят един пълноценен музей", каза още акад. Русев.
"Искаме тази изложба да се възприеме като протегната ръка от нас, колекционерите, към държавните институции, с които засега много трудно работим", обясни проф. Валери Стефанов, председател на учредения през 2010 г. Съюз на българските колекционери. "Българската държава трябва да оцени труда на тези хора, у които има един даже болезнен патриотизъм, и да им помогне да работят за общата кауза", допълни той, визирайки необходимостта от промени в Закона за културното наследство.