„Конспирацията
Караваджо” е вече на българския книжен пазар.
След дълги проучвания на живота и творчеството на великия ренесансов
художник ирландецът Уолтър Елис създава разтърсващия трилър (издание на
„Персей”) в традицията на Том Егеланд и Дан Браун.
Художникът Микеланджело да
Караваджо е гений и бунтар с необуздан нрав и бурен темперамент, живее на ръба
на закона и в конфликт с висши духовници. Като модели за картините си със
светци използва разбойници и блудници, играейки си майсторски със сенките и полусенките,
което оформя гениалния му стил, признат от съвременниците му и потомците. Но
има буйна кръв и често влиза в кръчмарски и улични свади, лесно вади кама и раздава
юмручни удари.
На 11 септември 1599 г. на моста
до папската крепост Сент Анджело е изпълнено смъртното наказание на младата
Беатриче Ченчи. Тя, майка й и по-големият й брат са убили втория й баща – богат
спонсор на Църквата, който многократно е изнасилвал доведената си дъщеря.
Всички са шокирани от жестоката присъда, а на екзекуцията Караваджо скицира
отрязаната глава на Беатриче – скица, която се превръща в прочутата му картина
„Медуза”. От този момент художникът е обсебен от ужаса на смъртта и в поне една
четвърт от картините му има отрязани глави, като някои от тях са с неговите
собствени черти, сякаш предчувствие за собственото му бъдеще.
Заради поредната си
светотатствена картина – „Успение Богородично”, с модел – местна блудница,
Караваджо е извикан от кардинал Орацио Батиста, който тогава е камерлинг на
Свещената римокатолическа църква – втори по ранг след папата, човек с огромна
власт и натоварен с мисията за организира избора на следващия папа. Докато го
чака, Караваджо се разхожда в двореца му и попада във вътрешна зала, където
вижда кардинала и неговия секретар коленичили върху килимчета и мълвящи молитви
към Аллах. Художникът е шокиран, но остава незабелязан, защото се оказва, че
има и друг свидетел на смайващата сцена – монах, който, ужасен от видяното,
надава вопъл и побягва. След него са изпратени убийци. Монахът се крие, но една
нощ е преследван и убит пред очите на Караваджо, който става неволен свидетел
на убийството.
Не може да сподели с никого
тайната и затова я изобразява в картината си „Залавянето на Христос”: монахът е
нарисуван като побягналия от ужас ученик на Иисус в левия край на картината, а
Юда е изобразен с чертите на кардинал Батиста – плешивината на главата му е
като кардиналска шапчица, а лявата му ръка е недоразвита по рождение, с по-къси
пръсти. А в десния край на картината художникът изобразява себе си, като мъж,
държащ фенер в ръка и осветяващ сцената.
Знатният римлянин, поръчал
картината с този сюжет, който е и покровител на Караваджо, се заклева да я пази
скрита, далеч от любопитни очи. Но скоро той умира и картината е наследена от
брат му, който една вечер се оказва принуден да я покаже на кардинал Батиста…
И убийците тръгват по петите на
Караваджо, който е принуден да бяга от град в град…
Началото на ХХI в.:
Кардинал-камерлингът – зловещият
и яростен антимюсюлмански настроен Ламберто Босани, е натоварен с
организирането на конклава за избор на нов папа. Целта му е да манипулира
избора и да бъде избран посочен от него войнствен папа, който да поведе битка с
исляма.
Германският кардинал Хорст Рютгерс,
който прозира плановете и тайните подбуди на камерлинга, умира при загадъчни
обстоятелства. Затова Деклан О’Мали, върховен генерал на Йезуитския орден и
близък приятел на починалия, се опитва да разкрие истината. Помага му неговият племенник
Лиам Демпси, възстановяващ се от раните, получени по време на служба като
войник на ООН.
Йезуитът влиза в конфликт със
зловещия кардинал Босани. Докато двамата се сблъскват, Лиам открива странна
връзка между Босани и шедьовъра на Караваджо „Залавянето на Христос”, считан
дълго време за изгубен.
Картината се оказва повече от
възвишено изображение на залавянето на Христос в Гетсиманската градина. Тя е
ключът към вековна конспирация на злото.
Могат ли О’Мали и Демпси,
подпомогнати от спокойната и изобретателна Мая Щудер, дъщеря на командира на папската
швейцарска гвардия да спрат Босани от разпалване на пагубен конфликт между
Европа и мюсюлманския свят?
За автора:
Уолтър Елис е
автор на две научнопопулярни книги и сътрудник на елитни издания като „Сънди
таймс”, „Файнейшъл таймс”, „Сънди телеграф” и „Дъ Айриш таймс”. Роден в
Белфаст, сега той живее в Ню Йорк. „Конспирацията Караваджо” е първият му
пробив в жанра на трилъра и е резултат на дълги проучвания на живота и
творчеството на ренесансовия художник.
Реалиите в книгата:
Когато времето
на Леонардо, Микеланджело и Тициан отминава, Караваджо е най-великият късноренесансов
художник. Животът му е бурен и е, образно казано, един ренесансов хулиган,
който не зачита авторитетите, не пренебрегва удоволствията на плътта и си плаща
за тях по всевъзможни начини. Ето част от полицейското му досие:
4 май 1598:
арестуван е близо до площад "Навона", защото носи рапира без
разрешение;
19 ноември
1600: даден е на съд, защото е пребил мъж;
2 октомври
1601: Караваджо и приятелите му са обвинени за оскърбление и нападение през
нощта;
24 април 1604:
кръчмарски служител се оплаква, че художникът му хвърлил в лицето чиния с горещ
артишок;
19 октомври
1604: арестуван е за хвърляне на камъни срещу полицаи;
28 май 1605:
арестуван е за носене на рапира и кинжал без разрешение;
29 юли 1605: напада
нотариус на Ватикана;
28 юли 1606:
убива мъж в улична схватка и избягва от Рим.
По-късно е
убит и тялото му не е открито.
През 2010 г. в
Тоскана бе открито погребение от онова време, като скелетът е на 38-годишен
мъж, починал около 1610 г., а ДНК-анализът показва общи характеристики с
роднини на Караваджо, като в костите има токсични натрупвания от олово,
причиняващи лудост (през последните години от живота си художникът е чувал
гласове и е имал халюцинации).
Сред най-известните творби на
Караваджо са „Медуза”, „Бакхус”, „Вечеря в Емаус” и „Залавянето на Христос”.
Рисувал е различни варианти на един и същ сюжет.
„Залавянето на Христос” се намира
в Националната галерия на Ирландия, Дъблин. През лятото на 2008 г. от Музея за
западно и източно изкуство в Одеса бе откраднат друг вариант на картината,
купен от руския посланик в Париж, който през 1870 г. го подарява на великия
княз Владимир Александрович. В Одеса картината пристига през 20 век, а през
1950 г. е доказано, че е оригинал, което е потвърдено през 2005 г. и от
испански експерти. Откраднатата картина е открита от германската полиция при
опит да бъде продадена в Берлин. Оценявана е на 75 млн. евро.
Миналата година в колекция на
двореца Сфорцески в Милано бяха открити 100 неизвестни творби (скици и картини)
на Караваджо на стойност над 700 млн. евро.
Проблемите в книгата:
Днес в страните на Европа има над
30 млн. емигранти мюсюлмани, които отстояват своите традиции и религия. Те
непрекъснато се увеличават. Какви са перспективите и рисковете и как да бъде
запазена религиозната толерантност?
Няма коментари:
Публикуване на коментар