И без това добрите български
филми не са в положение с лопата да ги ринеш, да се чуди човек
как този премина ей така, без много-много шум. Всъщност, обяснимо е – това е същата причина, поради която
и други нови продукции не стигат до масовата публика.
Грамадните салони в моловете отказват да ги пускат или им
искат толкова големи пари, че е абсурдно те да бъдат пуснати там. С аргумента,
че конкуренция са им безмозъчните 3D бози за нечовешки супергерои, избиващи
пълчища извънземни нашественици с една ръка и без да презареждат оръжието.
Филмът се казва „Още нещо за любовта” и колкото и лигаво да ви звучи, ще се изненадате много приятно, когато го гледате. В сюжета няма криминално-семейно развитие, поне такова, характерно за новите ни продукции.
Филмът се казва „Още нещо за любовта” и колкото и лигаво да ви звучи, ще се изненадате много приятно, когато го гледате. В сюжета няма криминално-семейно развитие, поне такова, характерно за новите ни продукции.
Както правилно се сещате от заглавието, става въпрос за
любов. И за още нещо, както казваше Рени Ковачева в „Оркестър без име”…
Актьорите, които участват в главните роли, са почти само от
новото поколение, като трябва задължително да отбележим Симеон Лютаков, в една
от главните роли – на арменеца-фотограф Дикран.
Калин Врачански е в другата ключова роля – на доктор Иван Руменов. Колкото и да не ви се вярва, тук Врачански играе доста добре, а така характерното му шепнене от сериалните му роли тук дори не дразни.
От старата гвардия на преден план са великолепната Мария Статулова, като майката на Дикран, и Велко Кънев в епизодична роля – на богаташа, който иска да омъжи грозната си дъщеря за Дикран. (Това е последна роля на великия български артист).
Калин Врачански е в другата ключова роля – на доктор Иван Руменов. Колкото и да не ви се вярва, тук Врачански играе доста добре, а така характерното му шепнене от сериалните му роли тук дори не дразни.
От старата гвардия на преден план са великолепната Мария Статулова, като майката на Дикран, и Велко Кънев в епизодична роля – на богаташа, който иска да омъжи грозната си дъщеря за Дикран. (Това е последна роля на великия български артист).
Перспективен млад лекар-хирург, асистент на медицинско
светило, разстреляно от злобните комунисти заради това, че е било министър в
предишно правителство, е интерниран да продължи своята кариера в морски град.
Така той губи любимата си жена, но местен чешит се запознава с него и двамата стават приятели. Докато чешитът не попада в болница със смъртоносна заплаха за своя живот. Когато вече хирургът отчаян мисли, че всичко е приключило с неговия приятел, изведнъж се появява мистериозна и чудно красива жена, която го връща към живота...
Така той губи любимата си жена, но местен чешит се запознава с него и двамата стават приятели. Докато чешитът не попада в болница със смъртоносна заплаха за своя живот. Когато вече хирургът отчаян мисли, че всичко е приключило с неговия приятел, изведнъж се появява мистериозна и чудно красива жена, която го връща към живота...
Интересните факти от продукцията само й придават
допълнителен чар. Екзотичната красавица Сепиде Делфоруз, която се въплъщава в
тайнствената любима на Дикран и иска да се омъжи за него, докато той се намира
в кома в болницата, всъщност е иранка. Но пък е родена в Пловдив през 1982
година.
Като момиченце тя заминава за родината на своите родители Персия, но през 2004 година отново се връща в България, за да учи и завърши... медицина. Тя няма нищо общо с актьорската професия, което е само в плюс за филма – пред камерата се държи толкова непринудено, каквито са хората в истинския живот.
Друго любопитно е, че сценарият, написан от Георги Дюлгеров и режисиран от Магдалена Ралчева, всъщност е реална история. От живота на арменската махала в Бургас непосредствено след 9 септември 1944 година.
Като момиченце тя заминава за родината на своите родители Персия, но през 2004 година отново се връща в България, за да учи и завърши... медицина. Тя няма нищо общо с актьорската професия, което е само в плюс за филма – пред камерата се държи толкова непринудено, каквито са хората в истинския живот.
Друго любопитно е, че сценарият, написан от Георги Дюлгеров и режисиран от Магдалена Ралчева, всъщност е реална история. От живота на арменската махала в Бургас непосредствено след 9 септември 1944 година.
Първоначалният замисъл е бил да бъде заснет именно там, но
поради една или друга причина това не се случва. (Запознати твърдят, че
тогавашното управление на града е имало нещо против, но това са слухове,
непотвърдени от никого досега). Затова снимките са осъществени във Варна, което
по никакъв начин не прави лентата по-малко автентична, дори напротив.
Към всичко горенаписано добавете и музиката на Божидар Петков, направил нотите към едни от най-интересните и независими български филми – „Авантаж”, „Бай Ганьо тръгна из Европа”, „Балът на самотните”, „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, „Жесток и невинен” и картината ще ви се допълни идеално.
Към всичко горенаписано добавете и музиката на Божидар Петков, направил нотите към едни от най-интересните и независими български филми – „Авантаж”, „Бай Ганьо тръгна из Европа”, „Балът на самотните”, „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, „Жесток и невинен” и картината ще ви се допълни идеално.
Наистина „Още нещо за любовта” няма как да бъде видян
масово на екраните на все още съществуващите киносалони у нас. На тези в
моловете пък е абсурдно. Ако искате, бихте могли да намерите други начини да го
гледате, но при тях жалкото е, че създателите му няма да получат това, което им
се полага.
А си заслужава! Много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар