В понеделник бяха обявени резултатите от конкурса за
фейлетони, организиран от „Евробет”, в. „Стършел” и издателство „Жанет 45”. Той
бе обявен през юли 2012 година и в него участваха близо триста автори.
Наградите също си ги биваше – от 1000 до 300 лева, за първите трима отличени.
Дотук всичко изглежда перфектно, журито също бе авторитетно - Олга Тодорова,
управител на „Евробет” ООД, София Несторова, поетеса и редактор в ИК „Жанет 45”
и Михаил Вешим, писател и главен редактор на в. „Стършел”. А резултатите са…
ПОТРЕСАВАЩИ!!!
Победителят е Христо Джелебов, известен писател, който
обаче спечели с едно творение, което меко казано, може да се окачестви като „манджа
с грозде, поради липса на манджа, само грозде, и то – кисело”! На пръв и
последен поглед, то не е нито фейлетон, нито е смешно, но пък авторът е
известен писател, колега на шефа на журито Михаил Вешим, който е забъркан в
много други конкурси. „Главният стършел” журира и на Чудомировите дни, където
награждава хора, които ги публикуват в „Стършел”. В хумористичния конкурс на
община Кубрат в журито отново е весдесъщият Вешим.Там печелят пак „добрите
другари” на стършеловия кръжец…
Интересното е, че са нарушени и обявените условия за
участие. Главното условие е задължителната снимка, а победителят добавя към
текста – карикатура. Пишещият тези редове също бе подведен да участва – в турнир,
който предварително е решен. Аз не се сърдя, прочетох и други автори, за които
може да се каже, че са по-добри. Защо най-четените и споделяните не намериха
място в призовата тройка? Защо са нарушени предварителните условия? На тези
въпроси няма кой да отговори! Ето и текста на победителя – оставям читателите
сами да оценят неговите „достойнства” и да си отговорят на въпроса – Фейлетон ли
е това или обикновено словоблудство?
Не ми остава нищо освен да напиша последен коментар, а ла Бърнард Шоу: ХРИСТО ДЖЕЛЕБОВ БЕ ОБЯВЕН ЗА ПОБЕДИТЕЛ В КОНКУРСА
ЗА ФЕЙЛЕТОНИ СЪС СВОЕТО СТРАННО УМОТВОРЕНИЕ, КОЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК НЕ МОЖЕ ДА СЕ
ПРЕВЕДЕ, А НА БЪЛГАРСКИ НЕ Е СМЕШНО – ЗАЩО???
Когато Късмета спря пред вратата ми
Когато Късмета спрял пред вратата ми, когато натиснал
звънеца, защо не съм му отворил ли?…
Ами…
Ах, да!
Нямаше ме вкъщи…
Когато Късмета спря пред вратата ти, когато натисна
звънеца, а ти не му отвори, защото не си
бил вкъщи, къде беше, приятелюй?
Когато Късмета спрял пред вратата ми, когато натиснал
звънеца и аз не съм му отворил, защото не съм си бил вкъщи, къде бях ли?…
Ами…
Ах, да!
Бях в полето…
Когато Късмета спря пред вратата ти, когато натисна
звънеца, а ти не му отвори, защото не си бил вкъщи, а – в полето, какво правеше
там, приятелю?
Когато Късмета спрял пред вратата ми, когато натиснал
звънеца и аз не съм му отворил, защото не съм си бил вкъщи, а – в полето, какво
правех там ли?…
Ами…
Ах, да!
Бях коленичил сред зелените треви и ровех из тях…
Ровех, ровех!…
Търсех моята четирилистна детелина!…
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар