Показват уникати в Националната библиотека

Славейковият псалтир и Четириевангелието от 15-и век, хюкюм (заповед) на султан Мурад Четвърти и псалтир на арабски и латински език от 17-и век, постъпил от библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин, са сред ценните експонати, които Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" показва на изложба. Експозицията, наречена"Националната библиотека на България - първи стъпки в осъществяването на една идея", се открива на 17 април. Тя е част от програмата на Националния комитет за честване на 135-годишнината от Освобождението на България и възстановяването на българската държавност и ще продължи до 17 май.

Ще бъдат представени оригинални документи като автентичния Протокол за учредяване на Софийска публична библиотека и първите нормативни документи по уреждането на институцията, кореспонденцията на Пенчо Славейков, митрополит Климент, Райчо Каролев, Константин Иречек, Пейо Яворов като служители на Библиотеката, снимки на сградите, в които тя се помещавала през своята 135-годишна история.
За първи път се показват ведомостите със заплатите на библиотечните работници от 1915 г.и от 30-те години на 20-и в., както и уникални албуми от сбирката "Портрети и снимки".

Националната библиотека е една от първите институции на новата българска държава след Освобождението. Избраната временна библиотечна комисия се наема да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав", като за рождена дата се смята 10 декември 1878 г.
Тази дата предхожда с повече от половин година назначаването на първото правителство на България - /17 юли 1879 г. На 4 април 1878 г. българският учител Михаил Буботинов оповестява идеята за създаването на Публична библиотека в бъдещата българска столица, а губернаторът на София по това време Пьотър Алабин, известният учен и общественик проф. Марин Дринов и други образовани хора подкрепят инициативата.
На 15 януари 1879 г. "Софийската публична библиотека" отваря врати за читатели. Основите на днешната национална съкровищница са поставени от дарения - книги, ръкописи и документи от много културни дейци и техните наследници - проф. Марин Дринов, Иван Сахатчиев, братя Паница, проф. Юрий Венелин, Любен Каравелов, Спиридон Палаузов, проф. Иван В. Платонов и др.
На изграждането и превръщането й в първостепенен културен институт заслуга имат нейните първи директори, сред които са Георги Кирков, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Стоян Заимов, д-р Никола Михов, Велико Йорданов.