Новият роман на Неда Антонова е документален. Но е роман.
Нарича се „Царица Елеонора Българска“ и излиза с марката на изд. „Факел“. Мотото,
което е избрала авторка, са думите на Нейно Императорско Височество Мария
Павловна Романова, която казва „Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се
омъжва за България“.
Царица Елеонора е на българския престол само девет години.
Това е бляскавото и трагично време на балканските войни. По време на тези
войните за национално обединение (1912-1918г.) царицата организира курсове за
милосърдни сестри и самата отива на фронта като милосърдна сестра. Тя подарява
главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня
Клементина Бурбон-Орлеанска основа Българския Червен кръст. Благодарение
неуморната работа на "белия ангел с червения кръст", както я нарича
народът, дарителството намира благодатна почва у нас. Девизът й е
„Вярност и постоянство“.
На 9 август 1912 г. с Височайша заповед № 327 е назначена за камандващ на 24-ти Черноморски полк, който от тогава носи името "полк на Нейно Величество Царица Елеонора". Докато е на Тракийския фронт, тя тежко се разболява. След четири мъчителни операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. На 12 септември 1917 г., след продължително боледуване, умира на 57 години. Съгласно последната й воля е погребана до южната фасада на Боянската църква. която лично спасява от разрушаване.
След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът й е осквернен и ограбен, а надгробният паметник — премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.
Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише: „Жена венценосна,
сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.“ А според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите й и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен). За това в историята ни остава като Царицата - воин. А защо световната преса я определя като: „Коронованият ангел на България”, ще научите, ако прочетете книгата на Неда Антова.
„И се появиха Князът и Княгинята хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в пълна генералска униформа със всички отличия, бавен, леко накуцващ, полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение.”
Неда Антонова е писател, драматург и журналист. Автор е на седемнайсет заглавия. Нейни романи са превеждани на френски, руски, чешки и полски език.
На 9 август 1912 г. с Височайша заповед № 327 е назначена за камандващ на 24-ти Черноморски полк, който от тогава носи името "полк на Нейно Величество Царица Елеонора". Докато е на Тракийския фронт, тя тежко се разболява. След четири мъчителни операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. На 12 септември 1917 г., след продължително боледуване, умира на 57 години. Съгласно последната й воля е погребана до южната фасада на Боянската църква. която лично спасява от разрушаване.
След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът й е осквернен и ограбен, а надгробният паметник — премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.
Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише: „Жена венценосна,
сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.“ А според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите й и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен). За това в историята ни остава като Царицата - воин. А защо световната преса я определя като: „Коронованият ангел на България”, ще научите, ако прочетете книгата на Неда Антова.
„И се появиха Князът и Княгинята хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в пълна генералска униформа със всички отличия, бавен, леко накуцващ, полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение.”
Неда Антонова е писател, драматург и журналист. Автор е на седемнайсет заглавия. Нейни романи са превеждани на френски, руски, чешки и полски език.
„Защо реших да
напиша книга за царицата-войн?...Защото е несправедливо забравена и защото на
тази ренесансова личност България винаги ще дължи благодарна памет, дълбока
почит и непресекваща признателност.
Защото вековната традиция на нашата държавност не помни
друг случай, в който от лявата страна на българския цар да е седяла толкова
достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и
правото да носи като свое фамилно име името на своя народ – царица Елеонора
Българска. Като втора съпруга на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало
от нея, било да се грижи за децата му, родени от покойната Мария Луиза Пармска
– престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и
чрез личен пример да приучи младото българско общество към състрадание,
милосърдие и дарителство”, споделя авторката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар