След медийната истерия около Украйна се сетихме, че не ставаме за „ястреби”

Ще не вмерла Україна е украинския химн, който е почти буквална заемка от полския. Преведен текста гласи: „още е жива Украйна”, или буквално още не е умряла.

Сегашната власт, търси легитимация на Запад. Това са същите хора, които вдигаха паметници на Степан Бандера (наследникът на атамана Коновалец и на шефа на Украинската народна република Симон Петлюра). Той се опитал да възстанови една страна, която де факто е съществувала само от 1918 до 1921 година. Неговите хора се биха на страната на Третия Райх и воюваха с Червената армия до…1948 година, водейки партизански действия. А създателят на УССР Ленин, паметниците му ги събарят, не вдигат и на съветския лидер Хрушчов, който подари Крим, в знак на руско-укаинската дружба…

Именно западните украинци нарушиха подписаното на 21 февруари, тази година, „четиристранно споразумение” за извеждане на Украйна от кризата, извършвайки на следващият 22 февруари държавен преврат подкрепен от „прогресивната световна общност”.

Сега родните медии дават мило и драго да доказват, че руснаците са агресори и действат в нарушение на международното право и украинското законодателство.
Ето какви са фактите:

Сегашното правителство на Украйна не е избрано по демократичен път.

В Конституционното право съществуват само три правно легитимни начина за прекратяване на президентски правомощия – смърт, подаване на оставка и импийчмънт. При отсъствието на смърт и на подадена оставка, според чл. 111 и чл. 112 от действащата Конституция на Украйна, искане за сваляне на държавния глава от поста му се повдига по инициатива на повече от половината членове на Върховната Рада. Следва създаване на Следствена комисия, в която участват Генералния прокурор и специални следователи. Заключенията на комисията се обсъждат на пленарно заседание във Върховната Рада и с не по-малко от гласовете на 300 депутати (2/3 от 450) се приема решение за обвинение към президента.
Законосъобразността на решението за импийчмънт се преценява от Конституционния съд и ако той го потвърди, отново думата има парламентът.
Президентът може да бъде отстранен от длъжност само, ако внесеното искане за отстраняването му бъде подкрепено от най-малко 338 депутати – тоест от три четвърти членовете на Радата.
Дори да изключим факта, че процедурата по прекратяване на президентските правомощия на Янукович в нарушение на Конституцията не премина през Следствие и през Контитуционния съд, неговото „отстраняване” стана факт с гласовете на 328 народни представители – т.е. с 10 по-малко от конституционно легитимните 338 депутати, което прави приетия закон правно нищожен, дори само на това конституционно основание.

От това излиза, че Янукович, де юре си остава единствения законен президент.

САЩ винаги са смятали, че трябва да защитават своите граждани, независимо къде се намират и примерите за подобна въоръжена защита са много. Самоопределението на Крим и евентуална руска анексия обаче, за разлика от Косово, бившите югорепублики и т.н. се мери с друг аршин…На 16-и с голямо мнозинство гражданите на Крим решиха – да се присъединят към Русия. Техният пример се опитват да последват жителите на Домбаска и Харковска области. Нашите държавни мъже пък се сетиха, че България не може да си позволи да е сред ястребите на ЕС, защото Русия ни е най-големия търговски партньор и евентуалните санкции срещу нея и последвалите реципрочни действия ще ударят най-вече нас…Ако нямаше такъв риск, как ли щяха да реагират?