Най-голямата
радост на автора е да намери пътя към читателя! За да бъде забелязан обаче е трудно,
а пътя към сърцето на четящите е дълъг и трънлив…
Една
от надеждите на къде по-добрите, къде по-лошите автори е участието им в
литературни конкурси. Обикновено обаче там те получават…поредното си
разочарование. За какво става дума?
Ще
дадем няколко примера, положителни, полу-положителни и отрицателни. Започваме с
последния. На 10-и март бяха обявени победителите в конкурса за кратък
фантастичен разказ (до 1000 думи) на името на големия български фантаст Агоп
Мелконян. Организатори са фамилия Мелконян и три авторитетни издателства.
Участвали са над 200 автора, част от тях са декласирани предварително – поради
неспазване на обема, жанра или други технически причини. Никой от тях обаче не
получи имейл за обратна връзка, дали е получен разказа, дали е бил декласиран и
т.н., да оставим настрана традиционните пожелания за успех, които доброто
възпитание изисква да се прати от организаторите до участниците. Сега предстои
да се качат на сайта „Сборище за трубадури” разказите на победителите.
Наградите пък са ваучери за книги, в което лошо няма, но за много скромни суми,
с които я може да стигнат за една-две книги, я не. Наградите пък бяха обявени в
сайта, чак след като много от участниците, логично запитаха, какви ще бъдат те.
Ами така не се прави конкурс, въпреки уважението ми към покойния Агоп Мелконян.
Така идеята е хубава, но реализацията – не!
Преди
време имаше конкурс, наречен „По стъпките на Агата Кристи” – за криминален
роман и разказ на издателство „Ера”. Победителката в категория роман бе
обявена, романът може да се намери в книжарниците, като издателството направи мащабно
представяне на книгата „Чашата на проклятието” на Лора Лазар, както е
псевдонима на авторката. Разказът отличен в същия конкурс обаче никъде не може
да се намери. От издателството пък изобщо не сметнаха за необходимо да
отговорят на въпроса, къде може да се открие това произведение. Може би в стил
а` ла Агата Кристи ще трябва да се наемат детективи за да се открие тази
мистерия? Тук понятието литературен агент, каквито би трябвало да са
организаторите от „Ера” придобива нов смисъл – агент за активно издирване на
наградения разказ.
За
да бъдем в крак с времето, да мислим положително, както е модерно, даваме и
един пример за перфектен конкурс. И не защото сред отличените е „Персийски
имейли” на Еди, наричан накратко Ед, който сме публикували в Литагит. В
конкурса „Златен кан” от миналата година участваха стотици автори, и то не само
от страната. Това допълнително натоварва организаторите и лично Кънчо
Кожухаров, писател, на чийто ентусиазъм дължим поредицата от конкурси с марката
„Златен кан”. Въпреки това, всеки от участниците получи обратен отговор,
чуждите разкази бяха преведени и също отличени, които заслужават, разбира се.
Сега се подготвя поредния сборник, въпреки финансовите проблеми. Отличените
автори получиха и лично класирането и няколко добри думи от г-н Кожухаров,
които са признание за труда им и им дават стимул да продължат да работят на
литературното поприще. Дали ще има тази година „Златен кан” е въпрос на
финанси. Със сигурност обаче, от този конкурс трябва да се поучат много от
организаторите на подобни прояви. Тези, които не смятат за нужно да насърчат
литераторите и на йота, дето са толкова горделиви, че не искат да кажат ни
здравей, ни сбогом, на хората, които са решили все пак да участват в техните
конкурси…
ЛитАгит
Няма коментари:
Публикуване на коментар