Театърът, който е на повече от 130 години, избира неслучайно
заглавието, за да отбележи забележителната годишнина. За екипа, който се състои
от 45 души, 22-ма от които актьори, е от огромна значимост да запази връзката с
чистите корени на българското слово и българската класика. Трупата съзнава
ролята си на културен фундамент, който изгражда у младите не само представата
за изкуство въобще, но и гордост и самосъзнание на българи, формиращи
привързаност към града, държавата и света.
В афиша на театъра се четат разнообразни заглавия за деца и за
възрастни. Играят се български и чужди пиеси както от класиката, така и от
съвременни, модерни автори. На сцената на ДТ „Гео Милев” могат да се видят
"Змейова сватба" от П.Ю.Тодоров, режисьор Ана Батева; "Слънчево
с гръмотевици" от Кен Лудвиг, превод, преработка и режисура - проф. Андрей
Аврамов; "Албена" от Йордан Йовков, постановка Ивалин Димитров;
"Далавера за леваци" от Майкъл Куни, превод, режисура, сценична и
музикална среда - проф. Андрей Аврамов; "Без докачение, моля..." по
Чудомир, режисьор Ивалин Димитров и др.
На сцената на ДТ "Гео Милев" са се формирали и продължават да
се развиват не едно поколение театрали. Градът се гордее с актьорите Ружа
Делчева, Наум Шопов, Васил Михайлов и много други, които са се родили и творили
в Стара Загора и чиито професионализъм остава с емблематично значение за
българския театрален летопис. Това показва, че Старозагорският театър е
неизменна част от културното наследство и традиции на Стара Загора, има
сериозен дял в историята на българското театрално изкуство и амбиции да се
заяви като активен участник в европейското културно сътрудничество.
Първите наченки на театрална
дейност под ръководството на даскал
Петър Иванов, с участието на Кольо Ганчев и неговия оркестър, датират от
1870 г.
Историята на Старозагорския
театър е свързана с името на д-р Начо Планински, чието пристигане от Букурещ
отбелязва творчески и културен подем в града. Той поставя първото театрално
представление по пиесата на П. Р. Славейков - "Малакова" на 18 април
1870 г. Премиерата се състои сред мъждивата светлина в салона на Главното
девическо училище при черквата "Света Богородица" в кв.
"Акарджа". През антракта свири читалищният оркестър.
Първите членове на местния
революционен комитет, организиран от Васил Левски, са и първите старозагорски
актьори – Петър Иванов, Тачо Сяров, Христо Зафиров, Атанас Попгеоргиев, Пенчо
Братов, Георги Хаджиилиев... В репертоарната история на Старозагорския театър
се вписват заглавията на "Многострадалната Геновева" (1870),
"Шарлатаните доктори" (1871), "Крум Страшний" (1871),
"Райна Княгиня", "Иванко", "Хъшове", "Кулата
Нел" (1881) и др.
Театралният живот продължава и
след Освобождението, като от 1900г. представленията се организират от трупа към
Дружество "Театър", което през 1914 г. получава и нов театрален
салон. Малко повече от четиридесет години след "Малакова" (през 1916
г.) поетът Гео Милев поставя експериментално пиесите "Едип цар" на
Софокъл и "Ревизор" на Гогол.
Сезонът 1919/1920 полага
началото на професионален театър в Стара Загора. Особена заслуга за това имат
Мара Шопова и Данчо Делчев, които развиват всестранна творческа дейност в града
на липите. С тяхно участие на сцената се реализират "Емилия Галоти",
"Краят на Содом", "Иванко", "Майстори",
"Боряна" и много. други. При Дружество "Театър" вече е
сформирана полупрофесионална трупа, а артистите ù стават членове на учредения в
София Профсъюз на артистите в България.
През 1950 и 1954 г. театърът на
два пъти е одържавен. Съществува като официален Общински театър (с издръжка и
щат) от 1950 г., а от 1954 г. е със статут на Държавен драматичен театър с
идването на първите възпитаници на ВИТИЗ "Кр. Сарафов". От 1954 до
1965 институцията се нарича Държавен народен театър – град Стара Загора. От
1966 до 1969 носи името Драматичен театър. През 1970 година с указ №770 на
Президиума на Народното събрание, обнародван в ДВ, бр. 40/22.05.1970 г. театърът
е преименуван: Драматичен театър „Гео Милев”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар