София е последната място от световния
тур на изложбата "Гоя: Хроникьор на всички войни. Ужасите на войната и
военна фотография". До 8 декември Софийската градска художествена галерия
представя 82 оригинални гравюри на великия испанския художник Франсиско де Гоя
и Лусиентес (1746-1828). Експозицията е организирана от Институт
"Сервантес" и Академията за изящни изкуства "Сан Фернандо",
а неин куратор е Хуан Бордес, който във вторник присъства на откриването в
София. До момента експозицията е гостувала в Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава,
Краков и др. Отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на
фоторепортери, които от 1839 г. до сега предприемат същите антивоенни подходи,
които гениално, с поразителна изразна мощ подема Гоя. Серията гравюри
"Ужасите на войната" (1810-1820) е замислена като акт на пацифизъм,
чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на
двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за
независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския
император Наполеон. Гоя се опитва да излезе отвъд историческите факти. Идеята
му хрумва в Сарагоса, където отива по покана на генерал Палафокс, за да разкаже
за героичната защита на обсадения от френските войски град, но вместо това
заварва развалини. "Ужасите" могат да се разделят на три части. В
първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в
гравюрите надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически
заряд. Във втората художникът изобразява преживяването на войната по улиците на
Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г. Накрая изработва няколко гравюри
в символичен код, които нарича "Категорични капризи". В тях се
фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, демаскира
абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията.
През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо" се сдобива с 80 плочи на цикъла "Ужасите на войната". През следващата - 1863 г., тази важна серия гравюри се отпечатва за първи път. Дотогава "Ужасите на войната" са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на художника. Оттогава са отпечатани 6 копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор. Създадените от Гоя образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на нагласени сцени. Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като "Аз го видях", "И това също" или "Така се случи". Гравюрите, съставящи цикъла "Ужасите на войната", се показват групирани в 7 раздела - "Фронтът", " Жертвите", "Екзекуциите", "Масовите преселения и плячкосванията", "Гладът", "Жената" и "Следвоенният период", като не следват номерацията на металните плочи.
През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо" се сдобива с 80 плочи на цикъла "Ужасите на войната". През следващата - 1863 г., тази важна серия гравюри се отпечатва за първи път. Дотогава "Ужасите на войната" са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на художника. Оттогава са отпечатани 6 копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор. Създадените от Гоя образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на нагласени сцени. Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като "Аз го видях", "И това също" или "Така се случи". Гравюрите, съставящи цикъла "Ужасите на войната", се показват групирани в 7 раздела - "Фронтът", " Жертвите", "Екзекуциите", "Масовите преселения и плячкосванията", "Гладът", "Жената" и "Следвоенният период", като не следват номерацията на металните плочи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар