15.11.2013 г.

„Шестият ден” е поредната филмова самодейност със спорни качества

"Шестият ден" генерира предварителен интерес с няколко неща - той е финансиран независимо, а не чрез държавна субсидия; с изцяло младежки актьорски състав е, включващ някои от свежите лица на съвременното българско кино - Ивайло Драгиев ("Тилт"), Анжела Недялкова ("Аве", "Източни пиеси"), певицата Миленита ("Лора от сутрин до вечер", "Под прикритие"), па дори и прословутия с тв изявите си Калин Врачански. Освен това филмът на дебютанта Владислав Радев претендира да е трилър, в чиито основи е вкопана романтична любовна история - жанр, който не е във фокуса на българското кино често, дори изобщо.
"Вярваме в това, че достъпно разказаните и интелигентно поднесени истории имат място в сърцата на българския зрител. Вярваме, че е крайно време да загърбим до болка дъвканите теми от т.нар. години на прехода. Вярваме, че има добри истории, които си струват да бъдат разказани и днес. Какви трябва да бъдат съвременните български филми?", пишат във "Фейсбук" страницата си създателите на филма няколко месеца преди премиерата му по кината.
Лошата новина за тях: не трябва да бъдат като "Шестият ден". Защо? Да започнем с хубавото: прилична игра на Ивайло Драгиев; естествено, макар и на моменти прекалено небрежно говорене на младите актьори (единствено при Врачански срещаме до болка познатата маниерна "витизчийска" интонация), музиката на Любомир Денев-син и добре смесеният звук. Любопитни са кадрите във висините на Пирин - само още един филм в историята на българското кино е сниман на такива чукари, над 2500 м надморска височина ("Лавина").
Най-големите проблеми са куцата история и неразвитите характери. Ето официалния синопсис: "Филмът разказва историята на момче и момиче (в ролите - Драгиев и Костадинка Аратлъкова - б.р.), които се срещат в малко планинско градче. Въпреки че са представители на различни социални групи, те имат сходни интереси, споделят общ мироглед и визия за живота. Бързо се сближават и влюбват. Любовта им обаче е подложена на сериозно изпитание, което променя живота им завинаги". Оригинално, а?
В последния половин час от скромните си 70 минути (краткостта е похвална) "Шестият ден" преминава в трилър територии с изненадващо брутални сцени. Няма да разваляме изненадата на зрителите, които биха се престрашили да го гледат. Как разбираме, че филмът не става: герои са измъчвани и убивани, а на зрителя не му пука за тях!

Няма коментари:

Публикуване на коментар