11.11.2013 г.

България кандидатства, иска патент за суджука и ракията

Страната ни е подала документи за патентоване на суджука в началото на октомври като искането ни в Европейската комисия е за регистрация на защитено търговско наименование за месната подкова и най-вероятно искането ще бъде одобрено.
Освен суджукът сме "сложили" ръка и върху розовото масло, панагюрската луканка, филето "Елена", кайзерования врат "Тракия" и ролето "Трапезица", съобщи Роджър Уайт, говорител на еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош.
Така че ни остава да стискаме палци за зелена светлина от Европата, защото сърбите вече ни отмъкнаха под носа шопската салата, а турците гледат към шкембе чорбата ни и гроздовата ракия. И макар годините на османско робство да са оказали влияние върху взаимодействието на традициите в готвенето на двете страни, шкембето може и да не наше, но парцуцата си е.
Доказаха го дори археолозите, които през 2011 година откриха на хълма Трапезица в старопрестолната столица Велико Търново чаша с гравиран на нея ракиен надпис. Тогава шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров определи находката като сензация и категорично доказателство кой народ всъщност е създал ракията.
Археолозите обещаха да изпратят снимков материал на Министерството на земеделието и храните и така ведомството, което се опитва от години да регистрира в Европейската комисия ракията като национален продукт, да ги приложи кто доказателство. Ако това се случо акцизът й може да бъде намален наполовина според европейските регламенти.
Че парцуцата си е нашенско питие доказват и разкопките на археолога проф. д-р Константин Тотев в Асеневия дворец на същия хълм Трапезица. Той и колегите му са намерили фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски „Аз пих на празника ракиня". Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но я ясно, че думата „ракиня" всъщност е ракия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар