След като кинематографично обиколи Европа в своята
"туристическа" поредица - "Мачпойнт" (Лондон), "Вики,
Кристина, Барселона", "Полунощ в Париж" и "На Рим с
любов", Уди Алън се връща у дома. Е, родният му Ню Йорк, дом на класиките
"Ани Хол" и "Манхатън" присъства в действието на "Син
жасмин" само в кратки и бляскави ретроспекции. По-голямата част от
историята се развива в Сан Франциско.
Там героинята Жасмин акостира след успешен до време брак с богаташ (Алек Болдуин). Когато се оказва, че той е мамил и данъчните, и нея, трофейната съпруга - неработила и един ден през живота си - търси убежище при своята сестра от пролетариата. Жасмин (Бланшет) е сломена и разорена, но все още куфарите й са Луи Вюитон, лети в първа класа и се държи като господарка. Тя вярва, че късметът отново ще кацне на русото й рамо във вид на нов чичко-паричко.
В туй време сестра й Джинджър (Сали Хоукинс) е разтропана касиерка в супермаркет, на която все не провървява финансово и с мъжете - една от причините за провала й са Жасмин и нейният богаташ; но тя остава активна, усмихната и склонна да си легне с първия срещнат. Пълна противоположност на унилата пудра в хола й. Понеже и двете са осиновени, с неизвестни биологични родители - Джинджър обича да казва: "тя е с по-добрите гени".
С трайна склонност към комедията и лекия хумор, Уди Алън от две десетилетия не е снимал толкова мрачен филм - жанрово определян като "драмеди", понеже в страстите и неволите на Жасмин все пак проблясва авторовият хумор. Историята обаче е леко банална, всъщност не е точно история (любимите на режисьора криминални интриги липсват; любовта, която движи огромна част от развръзките му, отстъпва на сметката). "Син жасмин" се опира изцяло на вдъхновеното изпълнение на Кейт Бланшет. За него актрисата вероятно ще заслужи шестата си номинация "Оскар". С лицето, мимиката, жестовете и всяка своя клетка тя изразява безпогрешно Уди-Алъновата героиня. При Уди традиционно се снимат плеяди отлични актьори, но Бланшет е изключителна.
Що се отнася до филма - той е добър, но без саркастичния диалог на "Мачпойнт", без приказната романтика на "Полунощ в Париж" и без философските нюанси на по-ранния Алън. Все пак забележително е качеството и количеството, което режисьорът поддържа. Безспорно най-известният и продуктивен автор на независимо кино в съвременността, 77-годишният Алън Стюарт Кьонигсберг е заснел 45 филма за по-малко от пет десетилетия. Сам пише сценариите им, а често се и появява на екран. Последната година, в която не е имал премиера, е 1981-а - оттогава ни сервира по една всяка година, някои дори по две. Въпреки тази огромна продукция, почеркът му остава разпознаваем независимо от годината и жанра. Започнал като типичен арт режисьор и любимец на претенциозните интелектуалци, напоследък дори бележи комерсиален успех - с приходи от 150 милиона долара, преди 2 години "Полунощ в Париж" стана най-доходоносният филм в цялата му забележителна кариера.
Там героинята Жасмин акостира след успешен до време брак с богаташ (Алек Болдуин). Когато се оказва, че той е мамил и данъчните, и нея, трофейната съпруга - неработила и един ден през живота си - търси убежище при своята сестра от пролетариата. Жасмин (Бланшет) е сломена и разорена, но все още куфарите й са Луи Вюитон, лети в първа класа и се държи като господарка. Тя вярва, че късметът отново ще кацне на русото й рамо във вид на нов чичко-паричко.
В туй време сестра й Джинджър (Сали Хоукинс) е разтропана касиерка в супермаркет, на която все не провървява финансово и с мъжете - една от причините за провала й са Жасмин и нейният богаташ; но тя остава активна, усмихната и склонна да си легне с първия срещнат. Пълна противоположност на унилата пудра в хола й. Понеже и двете са осиновени, с неизвестни биологични родители - Джинджър обича да казва: "тя е с по-добрите гени".
С трайна склонност към комедията и лекия хумор, Уди Алън от две десетилетия не е снимал толкова мрачен филм - жанрово определян като "драмеди", понеже в страстите и неволите на Жасмин все пак проблясва авторовият хумор. Историята обаче е леко банална, всъщност не е точно история (любимите на режисьора криминални интриги липсват; любовта, която движи огромна част от развръзките му, отстъпва на сметката). "Син жасмин" се опира изцяло на вдъхновеното изпълнение на Кейт Бланшет. За него актрисата вероятно ще заслужи шестата си номинация "Оскар". С лицето, мимиката, жестовете и всяка своя клетка тя изразява безпогрешно Уди-Алъновата героиня. При Уди традиционно се снимат плеяди отлични актьори, но Бланшет е изключителна.
Що се отнася до филма - той е добър, но без саркастичния диалог на "Мачпойнт", без приказната романтика на "Полунощ в Париж" и без философските нюанси на по-ранния Алън. Все пак забележително е качеството и количеството, което режисьорът поддържа. Безспорно най-известният и продуктивен автор на независимо кино в съвременността, 77-годишният Алън Стюарт Кьонигсберг е заснел 45 филма за по-малко от пет десетилетия. Сам пише сценариите им, а често се и появява на екран. Последната година, в която не е имал премиера, е 1981-а - оттогава ни сервира по една всяка година, някои дори по две. Въпреки тази огромна продукция, почеркът му остава разпознаваем независимо от годината и жанра. Започнал като типичен арт режисьор и любимец на претенциозните интелектуалци, напоследък дори бележи комерсиален успех - с приходи от 150 милиона долара, преди 2 години "Полунощ в Париж" стана най-доходоносният филм в цялата му забележителна кариера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар