„Приказки от селвата” освен, че ни
запознава с непознат за нас латиноамерикански писател е и
майстор на перото, от който се е учил
не кой да е, а Борхес.
Уругваецът Орасио Кирога (1878-1937) е почти непознат в
България, което е странно, ако си спомним колко много са страстните почитатели
на латиноамериканската литература у нас. На американския континент Кирога не
само е признат класик, включен в учебната програма в много страни, но е смятан
и за един от родоначалниците на магическия реализъм и за учител на Борхес,
когото със сигурност са чували всички.
Творческото му наследство е твърде разнолико и в него има и приказки за
животни, които като художествено равнище и значение не отстъпват на приказките
на Киплинг.
Те са самобитни и познавателни, наистина детски, увлекателни, поучителни и разбираеми, разширяват кръгозора, развиват въображението и насърчават децата да мислят – сякаш ги потапят в дълбока вода и ги пренасят на противоположния край на планетата: в селвата – усойните тропически гори на Южна Америка, изпълнени с необикновени цветове, звуци и миризми, с екзотични животни: капибари, мравояди, пирани, каймани, ягуари, огромни костенурки, толкова логични в разсъжденията си и толкова самоотвержени като поведение, че не можеш да не им съчувстваш.
Повествоватието, напевно и леко, на достъпен език, с разяснения и повторения, както е прието в безименните приказки на всички народи, дава много нови знания и полезни уроци, главният от които е за хората и за отношението им към природата с нейните тъмни, съдбовни сили, сумрачна фантастичност и крехко равновесие, което лесно може да бъде нарушено, ако тръгнем към нея с лоши помисли и намерения.
Благодарение на големия формат и едрия шрифт в книгата децата ще опознаят по-лесно селвата – този свят на ръба между приказното и действителността. А илюстрациите на признатия майстор на четката Пьотр Багин не само са изразителни, изтънчени и красиви, но и с приглушените си тонове засилват приказната атмосфера: цветовете не отблъскват и не стряскат, а привличат погледа и те карат да се взреш по-внимателно.
Те са самобитни и познавателни, наистина детски, увлекателни, поучителни и разбираеми, разширяват кръгозора, развиват въображението и насърчават децата да мислят – сякаш ги потапят в дълбока вода и ги пренасят на противоположния край на планетата: в селвата – усойните тропически гори на Южна Америка, изпълнени с необикновени цветове, звуци и миризми, с екзотични животни: капибари, мравояди, пирани, каймани, ягуари, огромни костенурки, толкова логични в разсъжденията си и толкова самоотвержени като поведение, че не можеш да не им съчувстваш.
Повествоватието, напевно и леко, на достъпен език, с разяснения и повторения, както е прието в безименните приказки на всички народи, дава много нови знания и полезни уроци, главният от които е за хората и за отношението им към природата с нейните тъмни, съдбовни сили, сумрачна фантастичност и крехко равновесие, което лесно може да бъде нарушено, ако тръгнем към нея с лоши помисли и намерения.
Благодарение на големия формат и едрия шрифт в книгата децата ще опознаят по-лесно селвата – този свят на ръба между приказното и действителността. А илюстрациите на признатия майстор на четката Пьотр Багин не само са изразителни, изтънчени и красиви, но и с приглушените си тонове засилват приказната атмосфера: цветовете не отблъскват и не стряскат, а привличат погледа и те карат да се взреш по-внимателно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар