22.10.2013 г.

Представят за първи път „Дидона и Еней” на старозагорската оперна сцена

На 6 и 7 ноември от 19 ч. е премиерата на Държавна опера-Стара Загора - операта „Дидона и Еней" от Хенри Пърсел. Произведението влиза за първи път в репертоара на първата извънстолична опера и за първи път - на новата камерна сцена „Фоайе" в сградата на Операта.
Режисьор е Петко Бонев, сценограф: Борис Стойнов, хореограф: Ромина Славова и Кремена Костова, хормайстор: Младен Станев, концертмайстор: Паулина Колева, асистент режисьори Славчо Николов и Пенка Александрова.
„Дидона и Еней" в Стара Загора
С техническа конференция в средата на месец октомври започна подготовката за премиерата на 6 ноември 2013 г. на новата камерна сцена „Фоайе" в сградата на Операта. Във фоайето към вход за партера са обособени 158 места за зрители. С приходите от втората премиера на 7 ноември Старозагорската опера се включва в благотворителната кампания за спасяване на Пловдивския драматичен театър заедно с още единадесет театъра и оперни трупи. Сцената на Пловдивския драматичен театър изгоря в края на август тази година. Инициативата „Артисти за артисти", организирана от Министерство на културата и Съюза на артистите в България, стартира в началото на сезона и ще продължи до края на ноември. Спектаклите с благотворителна цел и се обявяват на сайта на Министерство на културата.
Диригент на „Дидона и Еней" е Красимир Къшев, режисьор - Петко Бонев, сценограф - Борис Стойнов, хореография - Ромина Славова и Кремена Костова.
В ролята на Дидона - Офелия Христова, Елена Баръмова, Анна Дитри, Еней - Иван Кабамитов, Марк Фаулър, Борис Тасков, Белинда - Яница Нешева, Десислава Стефанова, Русалина Мочукова.
Операта на Пърсел „Дидона и Еней" се развива в 3 картини и основно върху мита за Дидона и Еней, но в нея има и нови персонажи - вещиците, зъл дух,който се преобразява на бог. Пърсел използва поемата на античния класик Вергилий, но операта му не е написана в утвърдения тогава традиционен оперен стил. Пърсел стъпва върху достиженията на италианската и френската опера, но намира свой самостоятелен път, опирайки се върху националните традиции. Композиторът създава свои самобитен оперен стил, в който са обобщени забележителностите на английския драматичен театър, на придворните театрални представления - „маските" и на мадригалния стил.
Самобитността на операта най-ярко се изразява в нейната фолклорна основа. Пърсел внася в операта свежи народни мелодии и ритми, характерни шотландски и ирландски песни и битови танци, между които и моряшкия танц хорнпайп.
„Дидона и Еней" - създаване и история на представянето й
Младият Хенри Пърсел получава поръчка от модния лондонски хореограф и учител по танци Джузая Прийст да композира музикална пиеса за ученичките от пансиона за благородни девици, който ръководи. Поводът е новата сграда в Лондон, в която се премества пансионът. Пърсел подбира либрето на известният тогава поет Наум Тейт, създадено по епическата поема на Вергилий „Енеида". Предполага се че първото представяне на Дидона и Еней е не по-късно от лятото на 1688 г. в пансиона.
Следващото представяне на операта е през 1700 г. - включена в пиесата на Шекспир „Мяра според мяра" в театъра на Томас Бетертон в Лондон. След 1705 г. Операта „Дидона и Еней" потъва в забрава...
Чак през 1889 г. Пърселовото общество в Англия подготвя пълната редакция на партитурата. В този вид операта е изпълнена по случай 200 години от смъртта на композитора от студенти в Кралската Академия за музика. Първото изпълнение е на студентите през 1895 г. в лондонския Лицеум Театър.
Първото представление на „Дидона и Еней" извън Англия е на 14 декември 1895 г. - концертно изпълнение в Университетското общество в Дъблин. По-късно през 1951 година Бенджамин Бритън прави нова редакция на Дидона и Еней, в която включва и други откъси от опери на Пърсел - така операта се играе и днес.

„Дидона и Еней" - древногръцкият мит
Дидона е дъщеря на финикийския цар на Тир. Като младо момиче се омъжва по любов за жреца на Мелкарт /Херкулес/ - Акербас /Ацерба/ или Сихей. Щастието и обаче не трае дълго. Нейният брат Пигмалион, който след смъртта на баща им става цар на Тир, убива коварно съпруга на Дидона, за да си присвои неговите богатства.
След това злодеяние, ужасена Дидона напуска своята родина заедно с група свои съграждани, недоволни от управлението на Пигмалион. Те се установяват се в североизточното крайбрежие на Африка, където основават „нов град" - Картаген като Дидона купува земя от берберския цар Ярба. Според условията на сделката Дидона получава правото на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязва кожата на тънки ивици и така огражда много земя. В Картаген Дидона живее примирена със своята съдба до деня, в който пристига флотилия с бегълци от покорената Троя, водена от Еней - син на дарданския крал.
Името на Еней се нарежда сред имената на най-славните троянски герои. Той участва в много важни сражения, независимо, че в решаващите битки с Диомед и Ахил претърпява поражение и избягва гибелта си само благодарение намесата на Афродита (Венера), Аполон и Посейдон (Нептун). Обикновено враждебно настроеният към троянците Посейдон (Нептун) помага на Еней да оцелее, защото било предопределено Еней да спаси царския дардански род.
Митовете разказват, че след падането на Троя, Еней бива пощаден от гърците заради благочестието и храбростта си. Понесъл на гръб престарелия си баща, заедно със сина си Асканий (Юл), Еней повежда оцелелите троянци на своите двадесет кораба да търси ново отечество. Флотата се насочва към италийските брегове, но внезапна буря, предизвикана от Хера (Юнона),отхвърля корабите към либийския бряг, близо до Картаген.
Царицата Дидона, по волята на Афродита(Венера), посреща гостоприемно Еней, влюбва се в него и живеят известно време заедно. След няколко месеца обаче, следвайки повелята на Зевс (Юпитер), героят отплава с флотата си. Дидона не може да понесе раздялата и се самоубива. В последните си минути тя предсказва враждата между Рим и Картаген, залегнала в основата на пуническите войни
Еней царува в град Лаврентум, жени се за Лавиния и обединява своите троянци с местните племена. Така става родоначалник на римляните. Тридесет години след това, синът му Асканий (Юл) основава града Алба Лонга, метрополията на по-късния Рим. Там се раждат потомците на Еней - близнаците Ромул и Рем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар