Wikileaks продължава разбулването на тайните

Защо днес държавите крият толкова много информация от хората? Защото тя свидетелства за несправедливостта на техните планове. Те харчат значителни средства за поддържане на секретност, тъй като им излиза по-евтино. Отколкото да преодолеят съпротивата на онези части на обществото, които биха се опълчили срещу техните планове. Трябва да направим така, че опазването на секретността да стане максимално трудно, тоест максимално скъпо. Тогава живеещата чрез тайните несправедливост ще стане нерентабилна и на правителствата ще им се наложи да се занимават със справедливо планиране.  До тези изводи стига Джулиан Асандж, който бе задържан в Лондон, по искане на Швеция, в скандинавската страна го обвиняват в изнасилване, но зад съдебното преследване стои публикацията на стотици секретни документи в интернет. Включително и такива, касаещи България.

Wikileaks работи по принципа на анонимната пощенска кутия: всеки желаещ може да изпрати компромат, да които се е добрал. Материалите се проверяват щателно за достоверност и се публикуват. Идеята станала популярна. Географията на скандалите, провокирани от сайта, включва не само САЩ, Ирак и Афганистан, но и по-екзотичните Исландия, Кения и др. В САЩ Wikileaks допринесе за падането рейтинга на Обама, в Исландия промени законодателството относно средствата за масова информация, а в Кения промени очакваните резултати от президенските избори.
С Джулиан Асанж се срещат журналисти от „Руский репортер” в Стокхолм непосредствено преди да публикува „Иракското досие“. Обаятелният дългуч Асанж ги чака в къщата на свой приятел „на най-обикновена улица, под най-обикновен покрив“. На 39 години той води номадски начин на живот, преминава от държава в държава, отсяда предимно у приятели. Не използва кредитни карти, електронната му поща и мобилните телефони са защитени със специални програми. Така и не се да разбира – това стил на живот ли е, мания за преследване, или опит да се опази от напълно реални заплахи.

„Австралийците имаме номадски гени. Мойта майка работеше в театъра и прекарваше много време в пътувания и гастроли. Баща ми беше пътешественик.
Постоянните пътувания – това е своего рода социална изолация. Ще добавя, че австралийците, както и децата им, са твърде ограничени в интелектуално отношение, особено извън големите градове. Сега това постепенно се променя, но в моето детство общуването в провинциалните градчета не ме удовлетворяваше и аз бях доста любопитен. Посещавах библиотеките, увличах се от компютри: това ми позволяваше да изследвам хоризонти извън пределите на поредното предградие, в което живеех. Сега всеки има интернет, но по онова време това беше привилегия за малко хора, и практически всички те имаха отношение към хакерството, което стана моят способ за интелектуално опознаване на света.
Винаги ми е било интересно как едно нещо работи и от какво е направено.

Аз говоря само за прозрачността, за правото на гражданина да има честна информация за всяка от тези две злини. Знанието – това е хубаво, невежеството и измамата – това е лошо. И ако правителството обмисля, струва ли си да погуби хиляда човека, за да спаси цялата нация, то ние имаме право да знаем за това. И да знаем какво смята да избере правителството. А не да ни мътят главите.

Доколкото си спомням те говореха това през лятото, когато разсекретихме 90 хил. документа от „Афганистанското досие“. Минаха много седмици и месеци, но Пентагонът още не е посочил нито един случай, в който нашата информация да е нанесла вреди. Въпреки, че там е създадена специална структура, която се бори с нас: 120 човека работят 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. В някакъв смисъл това ни ласкае: признаха ни като най-голямата заплаха за непрозрачността и несправедливостта.

Когато нахлуха в Ирак, САЩ размахваха пред целия свят плашилото за някакво оръжие за масово поразяване, което така и не намериха там. Осемнадесет месеца най-могъщата държава в света търси оръжия за масово поразяване, а интерес от това имат суперведомства като ЦРУ, Пентагона, Белия дом. А въпросът остава – защо не намериха нищо? Нима не можеха да изфабрикуват някаква находка, както изфабрикуваха необходимите данни на разузнаването в навечерието на войната?
Ето какво мисля аз – въпреки че маса влиятелни хора бяха заинтересувани да се намерят тези оръжия за масово поразяване, не се намери нито един , който да поеме отговорността и да пусне заповедта за такова „подхвърляне“ на една-две бойни глави. За всеки отделен служащ потенциалната печалба от такава заповед е значително по-малка от потенциалния риск. Какво може да спечели? Повишение в службата. А какво би загубил, ако случайно изтече информация? Всичко. При тези обстоятелства той оценява вероятността за утечка, и ако е сравнително висока, няма да издаде тази заповед за подхвърляне. По тази причина Пентагонът не може „да намери пострадал“ от нашите публикации – твърде много привърженици има Wikileaks сред американските военни, много е голям рискът от разгласяване.
Много е вероятно и поради това аз самият да съм все още цял е невредим. Въпреки че на една пресконференция представител на Пентагона заяви, че ако не се подчиним на изискванията на американските военни доброволно, те ще намерят начин „да ни принудят“. Когато от залата го попитаха „Как можете да ги принудите по законен начин?“, той отговори, че по въпросите за закоността не трябва да се обръщат към Пентагона, а към Министерството на правосъдието.
Тоест, институционален интерес има, но все още никой не смее да поеме отговорност.

Вероятността за изтичане нараства с всяка година. Заради развитието на технологиите, позволяващи бързо и скрито копиране. Това са положителни изменения. Но има и отрицателни. Ти знаеш, че спрямо 1968 г. /пикът на Виетнамската война/ числеността на американските отряди със специално предназначение се е увеличила един път и половина. Военните разходи на САЩ за едно десетилетие – близо два пъти. Светът се променя, но най-общо казано, борбата между истината и лъжата – това е своего рода саморегулиращ се процес. Съвременните технологии позволяват на специалните служби да събират огромно количество информация за гражданите, но същите тези технологии превръщат всяка закрита система в по-уязвимо място и увеличават възможността за изтичане.

За мен Световната мрежа – това е антидот против телевизията. Да, и в интернет често има недостоверна информация. Мрежата се използва не само за информационни, но и за пропагадни цели, но все пак – спрямо ерата на телевизията, ерата на интернет – това е огромен прогрес. Дори заради това, че постъпващата до нас информация от Мрежата – в голямата си част е текст. На текста, за разлика от картинката, ние не вярваме. Така сме еволюирали – думите – това са история, разказана от събеседник. Ние интуитивно сме склонни да се съмняваме, да я проверяваме. Но да не вярваме на очите си еволюцията не ни е научила. И видеото атакува пряко нашето безсъзнателно и емоциите ни – заобикаляйки логическите мозъчни центрове.
Истина е , че интернет даде огромни възможности на спецслужбите да следят гражданите. Фейсбук, Гугъл,Туйтър – всички тези компании са базирани в САЩ, и въпреки, че са частни, имат специален интерфейс, през които службите могат във всеки момент да получат достъп до абсолютно всяко писмо, пощенска кутия, акаунт, с една дума – до цялото съдържание на сървърите. Това са данни за милиарди хора и никое разузнаване в историята на света не би могло да мечтае за подобно нещо…
Ако говорим сериозно, днес аз бих се отнесъл с огромно подозрение към твърденията, че, видите ли, в тази или онази страна имало демокрация и свободна преса. Просто, когато в една държава елитът се чувствува достатъчно комфортно, а народът е достатъчно силен, той започва да предявява искания за избори, права и свободи. Елитът, ако неговите позиции са силни, а собствеността защитена, не се съпротивлява особено и дава на народа всичко това. В този смисъл, богатството и благополучието не са следствие от демокрацията, а точно обратното – именно те позволяват възникването на демокрации.
На практика, свобода на словото има само там, където елитът чувствува непоклатимостта на собствените си позиции.Да вземем, например „финансовото общество“ в САЩ. Държавата там е дала право на свободно слово именно поради факта, че никаква информация не може да измени фискалните, имуществените и властовите устои на Америка. Да говориш на глас там можеш за всичко, което ти дойде наум. Същото и е в някаква си там Норвегия.
В този смисъл, Китай с тамошната цензура и гонения на дисиденти, предизвиква у мен повече надежди, че бихме могли да го реформираме с помощта на словото. Надежди за това, че разпространението на знанието ще измени тази страна. В Кения, през 2007 година, само с помощта на един публикуван документ за корупция, ние повлияхме на президентските избори. Рейтингът на президента Кибаки падна на 10 процента.

След публикуването на „Афганското досие“ военната тематика в американските новини скочи от 6 на 18 % – трикратно увеличение. Рейтингът на Обама падна с 6%, поддръжката на войната в Афганистан – също. Тази публикация оказа определено въздействие върху позициите на САЩ в света. Възможно е до някаква степен да се повлияе и на американската система.

В нашия проект даже имаме рускоговорящи хора. Но практически нищо не ни изпращат от Русия. Възможно е хората в Русия да не знаят за нас. Или не вярват, че можем да променим ситуацията в Русия. Има и още едно обяснение. Аз обичам да казвам: „Храбростта е заразна“. Но тя е заразна на отделно взети места. Често, за да започнат „утечките“, трябва да се намери един смелчага от съответната страна. Така стана при нас с Източен Тимор, Кения и някои други държави. Публикуваме един документ, а после буквално ни засипват.

На базата на Wikileaks може би ще създадем новинарска агенция. Едно от хубавите неща на мрежата е възможността за евтини публикации. Ние съществуваме само от дарения и събираме около милион и половина долара годишно. Това не е достатъчно – но все пак преживяваме.
Но ние сме своеобразен издателски авангард, ние сме най-наглите и можем да предоставим своеобразен щит на всички останали издатели и журналисти, които по определение са по-умерени от нас. Главното е да се движиш по-бързо, така че опонентът да не може да разгадае следващия ти ход. От друга страна – имаме маса други изумителни възможности. Да знаеш, че откриваш на хората истината за цяла една война и че даваш на историята всички тези документи – това е възхитително чувство. То си струва и неудобствата, и клеветите, и полицейските арести” – споделя Асанж.

И след ареста му публикациите на секретите ще продължат, за по-голяма сигурност мрежата на Wikileaks е „клонирана” още в 200 сайта. Така остава възможността делото му да бъде продължено.