23.12.2010 г.

За любовта няма прегради

Той бе добър инспектор. В затвора също живеят хора, едни по-дълго, други по-кратко. И всички са невинни, там виновни няма! Когато попиташ някой новодошъл за какво е осъден, той със сигурност ще каже:”Абе натопиха ме, нямах кинти и ме осъдиха”. В известен смисъл осъдения ще е прав, щото ако имаш парички ще те осъдят много трудно...
Началникът беше строг, но справедлив! Знаем, че това е клише, но в този случай клишето напълно отговаряше на действителността. Той се грижеше за своя отряд като грижовен баща – наказваше, когато има защо, но и помагаше, когато някой заслужаваше да му се помогне. В отряда имаше един човечец - Матьо, който за целия си престой до момента нямаше нито едно провинение. Затова инспекторът реши да го предложи за условно-предсрочно освобождаване, дори вече беше приготвил документите за пред комисията. И тогава се случи непоправимото...
Поискаха един майстор и работник от отряда, които ще бъдат командировани извън затвора. Те трябваше да разбират от строителство и началникът веднага посочи Матьо, човек с безупречна репутация, доказал уменията си в строителната бригада. Двамата заминаха. Когато се върнаха по-голямото началство заповяда досиетата на тези двамата да отиват в „девета глуха”, което ще рече – отпадат всякакви възможности за помиловка.
Инспекторът извика Матьо и го попита къде са сгафили. И той призна вината си съвсем чистосърдечно, което отговаряше на неговия благ характер.
-       Абе как няма да сгафим бе началник, заразказва страдалецът своите патила. Закараха ни на работа не къде да е, а в женския затвор. Трябваше да ремонтираме една тоалетна. Отначало всичко беше точно, но откъде да знаем, че зад стената имало друга тоалетна, и то действаща. На втория ден колежките ни надушиха и почнаха да думкат по стената с юмруци. Ама така блъскат, че направо ще съборят стената тези менади! Пък нас никой не ни надзираваше. С колегата отделихме четири тухли и от там направихме необходимия контакт, макар и през стената. Когато идваха да ни вземат отново нареждахме тухлите и всичко беше точно. Обаче и от двете страни на стената не бяхме много доволни, защото човек дори и добре да живее, винаги може да заживее по-добре. Връзката ни през този малък отвор не беше пълноценна. Затова махнахме още четири тухли и там ни беше грешката. Когато дойдоха надзирателките не успяхме да наредим осемте тухли. Какво ли не правихме, как не ги молихме да не ни докладват, те не и не! И тъй се издънихме началник, но какво да правим при такава ситуация, такава е човешката природа...
-       Отивай си, каза замислено инспекторът.
И когато неговият подопечен напускаше инспекторът си помисли: „Да, природа...Явно, за любовта няма прегради...Дори и да е съвсем мимолетна.
Автор: Лукавиян

1 коментар:

  1. ОБИЧАМ ШУМА НА ЛИСТАТА, НА ВОДАТА... И НА ДВЕ ГОЛИ ТЕЛА, БЛЪСКАЩИ СЕ ЕДНО В ДРУГО!

    ОтговорИзтриване