Рапорт от Центъра на Вселената

Изпратих рапорта от Центъра на Вселената. Той съществува, макар че Вселената е безкрайна и не е възможно да има център. Всъщност това е паметник, с надпис, който завършва: "...Тъй като липсват категорични доказателства, че Центъра на Вселената не е тук, ние вдигнахме този монумент, с който посочваме тази важна локация...” Монументът се намира в един малък град, в една малка страна, на третата планета от една звездна система, която по мое време вече не съществува…

Именно тук намерих отговорите на всички въпроси по проекта “Център”, извинете за повторението. Аз бях негов лидер и затова си позволих дори да наруша установения ред, да тръгна сам, без решение на Консилиума, за да докажа, че изразходването на толкова време, енергия и ресурси не са били напразни.

Всичко започна преди няколко много години по местната хронологична скала, но и всъщност много години по-късно (това допълнително ще го обясня). Към ”Института за изследване на времето”, знаете, бе създаден Консилиума, която трябваше да открие Създателя. “И създаде Човек робота, по свой образ и подобие...” - това е записано в системната памет на всеки робот. Но що за същество е човека? Няколко са хипотезите – че ние, роботите, сме създадени от това свръхспособно същество Човека, който живее много далеч, или пък е изчезнал по неизвестни причини. Втората, по-логична хипотеза е, че ние, роботите, сме произлезли от машините – нали и те имат известна автономност и памет, макар и да им липсва интелект. Сега се оказва, че и двете теории са били верни. Само че, Човек не е едно единствено същество, а множество идентични същества. Наричат се хора или Човечество, като основно са два вида – мъже и жени. Това разнообразие е необходимо поради тяхното възпроизводство. Докато при нас един индивид може сам да смени по няколко тела и да презапише многократно паметта си на нов носител, то при човеците това е невъзможно. При тях производството става чрез калиброване на двата индивида, обмяна на вещества и сложен биохимичен процес, като така за продължителен период се изгражда тялото и паметта. За нея пък трябва още повече време за да се запише достатъчно информация и да бъде дадения човек ефективен, съобразно икономическата система, изградена от човеците.

Хората имат забележителната способност да развият дадена идея, след това практически да я изработят по своя система. Обикновено, информацията не я записват непосредствено в паметта си, а графично я поставят на различни носители. Това е доста неефективно, но въпреки това постепенно и бавно дава резултати. Има някои хора, които се занимават изключително само с идейни проекти. Такъв е например Карел Чапек, който за първи път споменава думата робот, в произведението си “Рур”. Робот идва от думата работа, но Чапек пише (записва графично), за човекоподобно същество, което все пак се различава от технологичната ни същност, която по-късно вече е представена от друг писател – Айзък Азимов. Зная за тези двамата, защото попаднах на планетата долу-горе по времето, когато те все още се помнеха от хората. В производствените бази има машини, които се наричат роботи, но те са доста по-примитивни и от най-ниския клас машини по нашето време. Хората обаче са упорити и продължават да работят по модели, които вече ще се доближават до познатия ни облик на робот от нашето време.

След пускането на първия рапорт изразходвах почти цялата си налична енергия и технически ресурс, които вложих в изстрелването на информационните капсули. По-късно обаче получих много слаб сигнал, от база на първата експедиция до планетата. Хората наричат мястото Шамбала. Там милиони години, преди моето приземяване, са се установили изпратените от мен екипи. Те бяха една от експедициите, търсещи Центъра на Вселената, които института изпрати по проекта “Център”. Невъзможно е обаче да се посетят всички звездни системи, в безкрая. Затова, въпреки рисковете, изследователите ползваха най-новите технологични кораби, движещи се многократно по-бързо от светлината. Тази скорост обаче създава зони на нестабилност във временно-пространствиния континуум. Затова много от експедициите изчезнаха. Това се случи и с тази по проект “Център”, лидер на който бях аз. На стари, недобрезапазени файлове бях открил, че Човекът е живял в Центъра на Вселената, който се намира на третата планета на една от звездните системи на галактиката “Млечен път”, тя има само един естествен спътник - Луната, която е отдалечена на средно около 150 милиона километра от своята звезда. Търсейки в глобалната мрежа НЕТ-а такива координати, ние открихме звездна система с подобна характеристика. Когато пристигнаха първите капсули с рапорти, се разбра, че на планетата няма развити същества, повечето от тях живеели в океана, а на единствения континент Пангея има много нисша форма на биологичен живот. После сигналите спряха! Така проектът “Център”, който считах за мое творение бе прекратен. Аз обаче не се отказах и противно на правилата взех един от минихиперкосмическите прототипи на корабите от първата експедиция и се насочих по познатите координати. Вероятно и аз съм бил в пробив на времето и пространството, защото се оказва, че попадам на същата планета – много по-рано от конструирането на първия робот (със собствена индивидуалност, а не като тези несъвършенни прототипи), но много по-късно от пристигането на екипа на програма “Център”.

Сега в Шамбала са изчерпали почти цялата си огромна енергия и ресурси, с които са разполагали при пристигането си. Единствено успях да направя връзка с главната памет на базата, използвайки Гугъл (това е същата система за търсене, която ползват роботите, само че в първата си наивна и несъваршенна форма, дело на хората). От там получих обстойна информация, която обаче не знам как да пратя в Космоса, за да има вероятност да я намери някой от Института на Времето. Ето какво научих от Шамбала:

Времето минавало и нямало възможност да поправят дори един от корабите, които аварирали тежко в зоната на пробива в континуума, т.е. във времето и пространството. Базата била установена на най-спокойната тектонична зона - Шамбала. Континенти се появявали, Пангея се разцепила, Гондвана и Лавразия... Появили се нови същества, изчезнали, появили се нови. Все по-малко роботи на базата оставали в изправност. Тогава решили цялата информация от роботите да бъде предадена на някои от съществата.Така бил започнат проектът БОГ (съкратено от Биологичен Гигапроект). За най-подходящ биоматериал били определени маймуните. От тях БОГ експерементирал и направил различни варианти. Последните хомо сапиенс и кроманьонски човек били най-надежните. И двата вида обаче имали силна склонност към деструктивност и накрая оцелели само представителите на хомо сапиенс. Поради бавното си развитие и склонността му към насилие, развитието на човека вървяло бавно. Наложило се от БОГ, отделните членове на екипа се наричали богове, под различни форми (на телата им) да подпомогнат човеците – да овладеят огъня, свойствата на металите, източниците на енергия... За последно някой от БОГ се появил сред хората преди около 2000 години, по земната хронологична скала, преди аз да кацна на планетата. Сега хората имат две хипотези – че са произлезли от маймуните, и че са сътворени от БОГ. Те не знаят, че всъщност и двете тези са верни.

Вече и без БОГ човеците са напреднали много. Успели са сами да разбият атома и дори да отчетат скорост по-голяма от светлината при опитите с Големия андронен колайдер. Вече имат първия прототип на НЕТ-а и на глобалната търсачка Гугъл, която е неделима част от дейноста на роботите в нашия свят...

Уви за предаването на тази информация имам само една свободна капсула. Все пак ще я изстрелям в безкрая! Каквото е било, вече го няма, но пак ще бъде...

Автор: Еди, наричан накратко Ед