„Не казвай сбогом" (творчески превод на оригиналното
Gone Girl) връща режисьора Дейвид Финчър към любимата му територия - на
психотрилъра. На страшното, идващо не от мукавени или компютърно генерирани
чудовища, а от мрачните дълбини на човешката душа. Въпреки че
"Оскар"-овата реколта го споходи със "Социалната мрежа" и
"Странният случай на Бенджамин Бътън" - забежки извън трилъровия
жанр, Финчър си остава пристрастен към него. Той изглежда и най-подходящия
режисьор за адаптация на бестселъра на Джилиън Флин от 2012 г., който представя
борбата за капака на тоалетната чиния като схватка на живот и смърт.
В "Не казвай сбогом" Финчър избира за титуляр Бен Афлек. По съвпадение или не, Gone Girl препраща към заглавието на режисьорския дебют на Афлек Gone Baby Gone ("Жертва на спасение" у нас). Бившият г-н Джей Ло се доказа като кадърен режисьор с трите си досегашни филма. Финчър му дава шанс да блесне и като актьор - талант, който мнозина доскоро му оспорваха. Около неговия образ и игра се гради целия 2.5-часов, но недоскучаващ и за секунда, филм.
Героят му Ник, небрежен писач и съсобственик на бар, се жени за мечтаното момиче. Тя е ледената красавица Ейми (Розамънд Пайк). Когато изигра момиче на Бонд преди десет години, Пайк неслучайно бе именувана Миранда Фрост. Дори когато се усмихва, в нея няма топлота и човечност. От свръхестествения й блясък побиват тръпки.
Същите неща куцат и в отношенията между Ейми и Ник. Безупречният брак постепенно се пропуква под натиска на финансови проблеми, заболяване на свекървата, преместване от кипящия Ню Йорк в затънтената американска провинция. Но всичко това остава невидимо на повърхността. Лъсва едва когато Ейми внезапно изчезва в навечерието на 5-ата годишнина от сватбата. В къщата има следи от насилие. Следите водят към Ник. Започва разследване, в което нещата ще излязат съвсем не черно-бели; не само заради подозренията, че "жертвата" е жива.
Финчър върви през познати територии - насилствения секс ("Момичето с татуирания дракон"), затвореното пространство, обсадено от камери ("Паник стая"), разследването на убийство в информационната епоха ("Зодиак"), а несъмнено и наследството на ранните му филми "Седем" и "Играта". Ще се появи ли глава в кутия и този път? "Не казвай сбогом" е все пак друга история, също смразяваща. Само в семейните сюжети на Финчър героинята си купува пистолет за Свети Валентин. Музиката е написана от Трент Резнър (автор и на наградения саундтрак в "Социалната мрежа"), тя сплъстява още повече мрака в ключови моменти. Продукцията има и слабости, главно в последната третина, но те са незначителни на фона на успехите й.
"Не казвай сбогом" не е филм за убийство, а за образа и неговото възприятие. Пресконференции, тв шоута на живо, интернет, махленски реакции - Финчър изследва всички тези маши за модифициране на истината. Най-страшното оставя за накрая - че дългата игра зад маски не позволява да опознаеш и да се довериш дори на човека до себе си.
В "Не казвай сбогом" Финчър избира за титуляр Бен Афлек. По съвпадение или не, Gone Girl препраща към заглавието на режисьорския дебют на Афлек Gone Baby Gone ("Жертва на спасение" у нас). Бившият г-н Джей Ло се доказа като кадърен режисьор с трите си досегашни филма. Финчър му дава шанс да блесне и като актьор - талант, който мнозина доскоро му оспорваха. Около неговия образ и игра се гради целия 2.5-часов, но недоскучаващ и за секунда, филм.
Героят му Ник, небрежен писач и съсобственик на бар, се жени за мечтаното момиче. Тя е ледената красавица Ейми (Розамънд Пайк). Когато изигра момиче на Бонд преди десет години, Пайк неслучайно бе именувана Миранда Фрост. Дори когато се усмихва, в нея няма топлота и човечност. От свръхестествения й блясък побиват тръпки.
Същите неща куцат и в отношенията между Ейми и Ник. Безупречният брак постепенно се пропуква под натиска на финансови проблеми, заболяване на свекървата, преместване от кипящия Ню Йорк в затънтената американска провинция. Но всичко това остава невидимо на повърхността. Лъсва едва когато Ейми внезапно изчезва в навечерието на 5-ата годишнина от сватбата. В къщата има следи от насилие. Следите водят към Ник. Започва разследване, в което нещата ще излязат съвсем не черно-бели; не само заради подозренията, че "жертвата" е жива.
Финчър върви през познати територии - насилствения секс ("Момичето с татуирания дракон"), затвореното пространство, обсадено от камери ("Паник стая"), разследването на убийство в информационната епоха ("Зодиак"), а несъмнено и наследството на ранните му филми "Седем" и "Играта". Ще се появи ли глава в кутия и този път? "Не казвай сбогом" е все пак друга история, също смразяваща. Само в семейните сюжети на Финчър героинята си купува пистолет за Свети Валентин. Музиката е написана от Трент Резнър (автор и на наградения саундтрак в "Социалната мрежа"), тя сплъстява още повече мрака в ключови моменти. Продукцията има и слабости, главно в последната третина, но те са незначителни на фона на успехите й.
"Не казвай сбогом" не е филм за убийство, а за образа и неговото възприятие. Пресконференции, тв шоута на живо, интернет, махленски реакции - Финчър изследва всички тези маши за модифициране на истината. Най-страшното оставя за накрая - че дългата игра зад маски не позволява да опознаеш и да се довериш дори на човека до себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар