Днес в централата на Българската
академия на науките проф. д-р-ист.н Сергей Иванов представя мащабния си
труд "В търсене на Константинопол". Изпълнено с интересни факти,
множество карти и богат илюстративен материал, изданието е първият по рода си
пътеводител за днешен Истанбул по времената на Византийската империя. Проф.
Иванов идва в София по повод Международната научна конференция „Европейският
югоизток през втората половина на X и началото на XI век“.
"В търсене на Константинопол", който излезе в
луксозно издание на български език. Тя е резултат от
десетгодишен изследователски труд, който представя историческите факти и
събития като интригуващ, наситен с детайли разказ за исторически места,
свързани със съдбата на един от безспорно най-великите градове в човешката
история.
Византологът Сергей Иванов си позволява да отмине
съвременния бляскав османски Истанбул, за да стигне в сърцето на някогашна
Византия: Константинопол. В книгата е разказана завладяващата история на всички
паметници на византийското Средновековие, чието местоположение е стриктно
отбелязано на редица карти.
"В търсене на Константинопол" е едновременно и
пътеводител за туристи, с който всеки може спокойно да се разхожда из великия
Град, и блестящо написан научен труд. Сергей Иванов ни среща с константинополските
карнавали и тържища, с местата, където жителите на града са живели, молили са
се, обичали са и са убивали. Следвайки своеобразния научен пътеводител, човек
се оказва не само на мястото на стара византийска школа, но и разбира какво се
е учило там; озовава се не само в константинополска болница, но и разбира какво
и как са лекували там... Освен увлекателен разказ, в книгата са изложени и
най-новите научни хипотези.
Четивото потапя читателя в обстановката на града и го прави
участник в случилите се някога там събития – авторът разказва надълго и широко
за византийските фрески и мозайки, за тяхната история и съдържание, Хиподрума и
надбягванията с колесници оживяват пред очите на читателя. Разбираме как е
изглеждал Големият императорски дворец и къде са се намирали прочутите Златни
врата. Освен че откриваме забележителности, които не се споменават в
туристическите брошури, всеки един паметник на византийската култура и история
е видян с очите на някогашните жители на Константинопол. Да, градът вече има друго
име, пътеводителят пък представя на читателите пълнокръвна картина как е
изглеждала столицата на Византия, която нашите предци с възхищение са наричали
Цариград.
Богато илюстриран и наситен с факти, с множество интересни
истории и увлекателен език, "В търсене на Константинопол" позволява
на читателите да почувстват атмосферата, обстановката и духа на времето в този
емблематичен за историята град.
Откъс от „В търсене на Константинопол“, Сергей Иванов
„Света София“
Да се върнем най-после при построеното от Юстиниан,
всъщност „Св. София“ е храм, построен „върху кръв“: църквата е издигната, за да
напомня за въстанието Ника от януари 532 г.,
когато били избити 30 000 жители на града, а пожар унищожил църквата на
Теодосий.
Цялата мощ на Империята била хвърлена за изграждането на
новия храм, отвсякъде в Константинопол докарвали парчета цветен мрамор и
колони, изтръгнати от езическите светилища. Ако съдим по легендите, които
византийците повтаряли през вековете, строили две бригади от по 50 000 души,
начело с по петдесет майстори.
Прокопий Кесарийски пише: Тази църква е невероятно
зрелище, изумително за онези, които са го видели и въобще неправдоподобно за
онези, които само са чували за него. Тя се издига до небесата и сякаш изплува
сред обкръжаващите я постройки и се свежда над целия град.
Разбира се, днес храмът не оставя същото впечатление, както
по времето на Прокопий, все пак 1400 години не са шега. Да се опитаме да си
представим, че в Града ги няма огромните сиви буци на джамиите, всяка от които
навремето е строена с намерението да надмине размерите на „Св. София“, че ги
няма съвременните кутийки на небостъргачите и че всяко високо здание се е
възприемало като чудо. Ако не броим египетските пирамиди, този храм в
продължение на 600 години е държал рекорда за най-високо здание в света – за
първи път едва през 1311 г. Линкълнската катедрала надминава по височина „Св.
София“. А тя няма равна на себе си с височината на вътрешното си пространство
чак до 1436 г., когато се
появява прочутият Дуомо във Флоренция, т.е. в продължение на 900 години…
Няма коментари:
Публикуване на коментар