Писах на Дядо Коледа да ми прати необходимите ми, ама много необходимите ми играчки! Пък той нещо се е объркал. Вкъщи се събрахме всички и аз твърдо бях решил да устискам до дванайсет часа за да видя дали ми е донесъл всички подаръци. Обаче, заспах! Ужас, и той пак се е объркал. Добър старец, но май е много стар – забравя. Аз му писах три писма, а накрая... Къде ми е летящия скeлет и самолета с дистанционно, къде е мобилния ми телефон, ама такъв дето е с много игри? Мисля, че го е хванала склерозата. Не знам каква болест е това, но е най-лошата болест – да забравяш.
Вярно, донесе ми дрешки. Дрехи за съжаления трябват, но то и без друго нашите ми купуват през цялата година. Лакомства също имаше много, но мама и татко също не ме лишават от тях, само когато нещо съм сгафил. А играчките никога не стигат. Поне за тези дето имам най-голям мерак нашите все нямат пари.
Не мога да разбера обаче, защо не пишат на Дядо Коледа да им прати парички. Сигурно защото и това ще забрави. Тате казва, че Дядо Коледа им дава подаръци и пари, обаче имало много сурвакари дето ги сурвакали с мама. Ми това енергото, ВиК, банките, данъчните и не знам кои още. Тези непрекъснато искали пари. Представяте ли си, от нашето семейство! И родителите ми не могат да насмогнат. Не мога да разбера обаче, защо аз като сурвакам близките си събирам около 30-40 лева, а тези енерго, ВиК и другите сурвакат за много повече и то през цялата година? Не е честно?!? Аз сурвакам веднъж годишно, пък другите сурвакари - всеки месец. Къде е справедливостта?
Опитах се да дам на нашите и друг съвет, на Дядо Коледа явно не може да се разчита. Все ми разправят, че много работят пък пари няма, не им се намират. Че те въобще трябва ли да работят? И на двамата непрекъснато им пращат есемеси да получат 200 000 или повече лева, кола и редица други хубави награди. По телевизията също непрекъснато раздават пари. Пък те, не пращат никакви есемеси. Ами то, все пак, нищо не идва наготово...Нали така ми казват, когато ме мързи да свърша нещо? В една друга игра пък дават 2000 лева заплата на месец, без да работиш. И те пак не играят! Въобще какво да ги правиш родителите като толкова са пораснали, а нищо не разбират от живота. Аз съм само на шест години и по се ориентирам в живота от тях!
По празниците вкъщи се събраха сумати хора, а на мен не ми обърнаха никакво внимание. Пак си останахме само двамата, с моя най-добър приятел - телевизора. Другата година ще знам какво писмо да напиша на Дядо Коледа, дано той не забрави този път какво съм му писал – ще искам братче или в краен случай сестриче. Така ще имам поне с кого да си играя. Казах на татко, а той се смее и казва че децата ги носели щъркелите. На Дядо Коледа знам адреса, обаче как да пиша на щъркел?
Автор: Еди, наричан накратко Ед
Няма коментари:
Публикуване на коментар