Испанската литература в киното представят в столицата

Филмът "Тристана" (1970) на Луис Бунюел с Катрин Деньов, Фернандо Рей, Франко Неро, по романа на Бенито Перес Галдос, открива поредицата "История на испанската литература, разказана от киното". Прожекцията е на 10 ноември от 18.00 ч. в Театралната зала на СУ "Св. Климент Охридски". Входът е свободен. Лектори са доц. Огнян Ковачев (СУ) и Деян Статулов (кинокритик), съобщават от Културния център на СУ, съорганизатор с катедрата "Испанистика и португалистика" и Институт "Сервантес" - София.
Следващите прожекции с дискусии са на 24 ноември - "Престъплението на една невеста" (2006), документален филм на Лола Гереро по пиесата "Кървава сватба" на Федерико Гарсия Лорка, с лектори доц. Емилия Стоева (НАТФИЗ) и Павлина Божкова (докторант, СУ), и на 1 декември - "Езикът на пеперудите" (1999) на Хосе Луис Куерда по разкази на Мануел Ривас, с лектори доц. Татяна Пантева (СУ) и Мартина Новакова (студент, СУ).
Събития от поредицата ще има и в рамките на Софийския литературен фестивал - 2015: Иберийски полуостров, партньор на инициативата.
Целта е да се представят някои от най-значимите произведения на испанската литература от по-различна гледна точка - на филмовата адаптация. Трансформирането на литературния текст в екранна версия е интересен и многопластов процес, който би могъл да бъде не само още един творчески прочит на съответното произведение, но и повод на филмирания оригинал да се погледне от нови перспективи. Автор на концепцията е Павлина Божкова (СУ).
"Тристана", копродукция на Испания, Италия и Франция, има награди за най-добър актьор (Фернандо Рей), най-добър режисьор (Луис Бунюел) и най-добър филм от Испанския кръг на киносценаристите, за най-добър филм и за актьора Фернандо Рей от Фестивала в Сан Жорди, както и номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм.
Романът е създаден през 1892 г. от Бенито Перес Галдос - автор от особено значение за испанската литература през 19-и в., познат още с романите "Фортуната и Хасинта" и "Доня Перфекта". "Тристана" е история за конфликтния свят на една жена, която отказва да изпълнява задълженията и да спазва социално признатото поведение, присъщо на пола си.
"Тристана", "Назарин" и "Халда" (Виридиана в едноименния филм) са трите романа на Галдос, които Бунюел екранизира. Режисьорът е вдъхновен от "Тристанa" още в младостта си и във филма пресъздава улиците на своите копнежи и страсти, на белязалите го образи от студентските му години - камбанарии и катедрали, надгробни статуи и атмосферата на средновековно Толедо.
Работата по адаптацията на филма започва през 1962 г., но проектът е забавен с почти 10 години след наложената цензура и скандала, последвали предишния филм на Бунюел - "Виридиана". Въпреки препятствията "Тристана" се превръща в един от най-популярните филми на Бунюел.