Правителството реши цената на годишната винетка за леки
автомобили от следващата година да бъде 97 лв., увеличението е с 30 лева.
Увеличават се и всички видове винетни такси, съобщи пред
журналисти в МС министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова
Винетката за месец за леките автомобили от 25 лв. става на
30 лв., а седмичната – се увеличава на 15 лв.
"Въвежда се смесена система за плащане на движение по
пътищата. Моторните превозни средства до 3,5 тона ще плащат винетки, а
по-тежките ще плащат на километър изминато разстояние", каза министърът.
"АПИ, Гранична полиция, КАТ и НАП ще разработят
съвместно в тримесечен срок т. нар. ТОЛ система. След това ще се избере
изпълнител, който да въведе в експлоатация през 2017 или 2018 г. тази нова
система", посочи министър Павлова.
По повод появилата се информация за скок в цената до
145 лв., финансовият министър Владислав Горанов увери преди дни, че в
бюджета изчисленията са направени за увеличение на цената на винетката, но не
до 145 лв.
Най-различни призиви за протест срещу това решение се
появиха в социалните мрежи, но това едва ли ще доведе до успех. Защо? Отговорът
е ясен, вдигането на такси и данъци е комай единственото решение за
управляващите, досега няма граждански бойкот, който да е бил проведен масово и
успешно. Например шофьорите масово да не си купят винетки и да карат така.
Какво ни чака, ще разберем скоро или в началото на новата година. Част от този
процес, без детайлите, е ясен и за други сектори. Например, за бъдещото
закупуване на еленергията при либерализиран пазар, което за частните абонати ще
стане напролет. Либерализация, поне от досегашния български опит, означава само
едно – поскъпване. А пари са нужни, защото:
Плащанията за
обслужване на дълга на страната през тази година са близо 7,2 млрд. лв., става
ясно от стратегията за управление на дълга.
От януари до края на
септември извършените плащания по дълга възлизат на 6,927 млрд. лв., от които
6,328 млрд. лв. са погашения, а 598,2 млн. лв. са лихви. Тези големи суми се
дължат на това, че на 14 януари бяха изплатени доларовите облигации, емитирани,
когато министър на финансите беше Милен Велчев.
През януари бяха
изплатени 1,086 млрд. долара главница и последният лихвен купон по книжата в
размер на 44,8 млн. долара.
Освен това тази
година беше и падежът на мостовия заем от 1,3 млрд. евро, взет в края на
миналата година, за да се изплатят гарантираните депозити в КТБ. Следващите
големи плащания по дълга, според емитираните до края на март книжа, са през
2017 г. и 2022 г. и са на стойност по около 3 млрд. лв.
На 9 юли 2017 г.
трябва да изплатим тегления от първия кабинет на Бойко Борисов външен заем в
размер на 950 млн. евро. Този дълг беше взет, за да се рефинансират глобалните
еврооблигации от 2002 г. с падеж през януари 2013 г.
През 2022 г. е
падежът на 7-годишните еврооблигации, пласирани през настоящата година. За 2016
г. предстоящите плащания по дълга са малко - близо 1,5 млрд. лв.
С две думи имаме два проблема – първият, че сме бедни…Вторият,
че няма пари, няма! А борчовете трябва да се плащат, рано или късно…
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар