14.02.2012 г.

За любовта, без претенции

Фейсбук като извор на вдъхновение

Жив да не бях! Не знаех, че Фейсбук може да ми бъде извор на вдъхновение…
Изпратиха ми на стената снимка на билборд в столицата, с надпис – „Къде ли е Митко?” Първо си помислих, че съм обявен за национално издирване! И въпреки, че нищо противозаконно не съм направил – уплаших се! После обаче се сетих за песента „Нашата полиция ни пази” и се успокоих. Припомних си обаче една отдавна забравена история, която стана в края на миналото хилядолетие. Бях студент, нямах мобилен телефон, интернет, че даже и квартира. Живеех при приятели, където ми попадне.
Една вечер замръкнах в едно от общежитията и ми дадоха ключ за едната от стаите. В нея живееха моя приятел Митко, Фори и Ачо. И тримата нямаше да се прибират, аз нямах никакви планове, освен хубаво да си поспя и да си почина от купони. На пръв поглед – скука, но не стана така.
Към 20 часа на вратата се почука и влезе Дани. Тя е такава хубавица, че чак очите те заболяват да я гледаш. Тя (всъщност се казваше Йорданка) много харесваше Митко, той пък неизвестно защо се дърпаше и я отбягваше. Дани ме попита:
-          Къде е Митко?
-          Не знам, отвърнах аз, но вероятно няма да се върне.
-          Ще го почакам, рече тя.
Седна на едно от леглата и мълчи. Аз се опитах да се пошегувам като в грузинския виц:
-          Девойко хубава, защо мълчите?
-          Чакам Митко, отвърна тя и пак потъна в нирвана.
-          И аз съм Митко, рекох да поддържам диалога. Тя обаче повече не ме удостои с внимание.
Съвсем се мръкна. Дани взе нощницата на Митака, отиде в банята, изми се, облече нощницата и легна в леглото му. Чака! Аз доста се колебаех, дали да не я бройна, но Митака ми е старо приятелче, още от школата в армията. Не! Не съм такъв човек и реших да си правя пас. Тъкмо и аз да си легна и на вратата пак се чука. Аз си трая, но чукането се усилва, аха да разбият вратата. Отидох, отворих и насреща Иван, пийнал и със светнали очи. Ванката пък е страшно навит на Дани. Стана тя мътна и кървава. Той ме пита с кой съм, аз му казвам няма никой. Той напира да влиза, аз го бутам назад. Без малко да се сбием, но го омайвам някак си и той си тръгва, сипейки люти закани. Влизам в стаята, а мацката си кюта и все едно нищо не е било. Ядосан се въртя дълго додето заспя, но нищо не и казвам, пак заради Митака.
Сутринта Дани стана, изми се, съблече нощницата на Митко, сгъна я и се омете. После пристигнаха Фори, Ачо, Митьо Купона и аз им разказах цялата си одисея. Тъкмо приключвам и идва моя приятел Митко. Четиримата се хилим, щото сега вече е смешно, но снощи с Иван работата вървеше към ексцесии. Фори пита Митака:
-          Че що се дърпаш бе човек, тя е готина мадама?
-          Не ми харесва характерът й – отговаря след кратък размисъл Митко.
-          Ми ти, няма да и чукаш характера бе – отсича Фори и четиримата отново избухваме в дружен смях.
Гледай ти, какви взаимоотношения – тя иска Митко, но той не, Иван я иска, но тя не, как може да разбереш любовта. Болест е това, но лек няма. Любовта се лекува с любов. Виж, аз можех да си отнеса боя - помислих си и излязох от стаята.
Митко

Няма коментари:

Публикуване на коментар