3.01.2014 г.

Политологът Антон Тодоров готви още две книги от поредицата „Шайка”

Политологът Антон Тодоров продължава своята поредица за задкулисието на прехода, като след Кунева и сие, не пожали и Бойко и компания. В средата на декември излезе книгата му „Шайка”, която се оказа първа от поредицата с това име. На 18 декември и в Стара Загора бе представена книгата му “Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите”, издание на “Милениум”. Авторът сподели, че предстои издаването на “Шайка 2 – за Станишев, Гоце (експрезидентът Първанов), Дългия инкасатор и другите”, а веднага след нея и “Шайка 3″ – за Ахмед Доган и приближените му. През януари излиза първи том от политическата биография на Иван Костов, а през май и вторият том, чийто автор отново е Антон Тодоров. Структурата на всяка от книгите е изградена на базата на документи. Целта е българите да разполагат с реална информация за делата на възловите фигури от съвременната история на България, за да могат да преценят мотивите да се води именно тази политика, на която всички сме свидетели и жертви, заяви Тодоров. Българските политици използват спрямо всички нас познатия подход за много бавно, но постоянно нагряване на водата, в която е сложена жаба. Така накрая жабата се сварява, дори без да разбере това и да реагира по някакъв начин, обясни писателят. Заключението му е, че, за съжаление, българинът вече е “сварен” и очевидно неспособен да реагира адекватно.
Защото няма как нещата да се променят, ако голям брой хора не пожелаят това. И ако си спомним за филма “Великолепната седморка” – да, 7 души могат да се съберат и да тръгнат да променят нещата, но трябва да бъдат повикани от общността, за да го направят, посочи Тодоров в отговор на въпрос от публиката може ли да даде рецепта за промяна.
Според него, е окуражително, че все повече хора, организации, КТ “Подкрепа”, са стигнали до идеята за свикване на Велико народно събрание и промяна на Конституцията. Нужно е да бъдат регламентирани промяна на съдебната система, на самата архитектура на публичната власт у нас. Това е нужно, за да не се стигне за пореден път в историята до задължителна смяна на едно по-либерално поне на пръв поглед управление с тотално лишено от свобода.
Аз не бих живял в лишено от свобода общество, заяви Антон Тодоров. Според него, не някой друг, а единствено самите избиратели могат да се измъкнат от политическия капан при всички избори най-напред да наказват себе си и после никой друг. Ние – избирателите, можем да наложим в българската политика да се появят хора най-напред скромни – т.е., да не гледат на политиката като на билет за луксозен живот, хора с кураж – готови да влязат в битка с организираната престъпност, а не да се окажат великолепно прилягащи тухли в конструкцията й. И не на последно място, да влязат хора от новите поколения, недосегнати от зависимости – ДС, КГБ, фондацията на Ротшилд, Трилатералната комисия и т. н. Всъщност, през цялото време ни управляват хора от един и същи кръг или кръгове, преплетени един с друг, подчерта Антон Тодоров. Драмата на българите е, че нямат компетентността и капацитета, поне досега, да пожелаят промяна и да я наложат чрез непоносимостта си към досегашните методи и лъжи.
Голяма част от срещата премина в наситен и конкретен диалог. Антон Тодоров подплати своите оригинални и задълбочени тези с много доказателства, с много конкретни примери, включващи познати от политиката имена, при това не само от годините на прехода, но и от времето на социализма, че и по-назад – от времето преди него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар