„Роб” е продължението на хитовия роман на Сергей Минаев „Духless”

Романът „Духless” от години е тотален хит и в България. Сега излиза в превод на български и неговото своеобразно продължение - „РОБ“.

Сергей Минаев е най-горещото име от 2006 г. насам в днешната руска литература. Той направи изненадващ пробив с дебютния си роман „Духless”, който го превърна в такава световна знаменитост, че дори "Таймс" отдели цяла страница за него. Млад мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започва да пише „Духless”, нахвърляйки мислите си върху салфетки в тузарски заведения. Книгата излиза в скромен тираж, но се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за нея. Така се ражда бестселърът феномен, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световни хитове като „Шифърът на Леонардо”.

Успехът му се дължи на това, че Минаев винаги е на гребена на вълната. В „Духless” писателят изобличи пороците на новата презадоволена каста. „Media Sapiens” стана наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации, а по схемата от книгата бе направен опит да бъде фалирана голяма българска банка. „The Мацки” показа пък как може днес да бъде манипулиран интимният живот на човека. В „Мразя тази столица!” писателят зададе въпроса: "Какво стана с мечтите ни?". Романът му "РОБ" е за кризата, която разголи както безхаберието и нищоправенето на мениджърите с огромни заплати и бонуси, така и диктатурата на големите корпорации, превръщаща всички нас в техни роби.

Александър Исаев, героят на „РОБ“, е поредният млад човек, за когото емблемата на успеха е визитна картичка с логото на голяма корпорация, съчетано с неговото име и позицията мениджър. Той сбъдва мечтата си, но само за да разбере, че лъскавите бизнес сгради крият не само предизвикателства и възможности, но и много безсънни нощи, въпроси, които не спират да звучат в главата ти, колеги, готови на всичко, за да те прецакат, и едно ново, доста по-различно разбиране за корпоративния свят.

От позицията на познавач на героите и средата, за които пише, Сергей Минаев този път ни представя мениджъра на средно ниво в големите корпорации, задущаващ се в собственото си лентяйство, непрекъснато обмислящ схеми и потънал в дребно сметкаджийство. Книгата е един ироничен поздрав към всички онези безименни „мениджъри”, управляващи всеки по максимум 5-10 служители и „директорите” на скромни по размер структури, които осмислят живота си със собственото си „величие” и на които никой до момента не е казвал в прав текст, че всъщност от тях нищо не зависи.

С присъщия си цинизъм и бруталност Минаев ни показва разложението на големите корпоративни структури, безхаберието, което цари на всички нива, превъзходството на личния интерес пред фирмения и пълната неангажираност на служителите, които правят крупните руски дружества едни колоси на глинени крака. Но всичко това всъщност изобщо не е пагубно в годините преди финансовата криза – корпорациите реализират печалби, директорите строят къщи и карат висок клас автомобили, мениджърите се радват на бонуси и на още някои „допълнителни” придобивки, като присвояване на част от фирмените пари, които минават през тях.

Александър Исаев се научава да прогресира в стъклената сграда, прекарвайки все повече време в социалните мрежи и осигурявайки си стабилен паричен поток, макар и с ясното съзнание, че от него нищо не зависи и никой не знае името му. Личният му живот е в пълен синхрон с липсата на смисъл в кариерата му.

Но нещата се променят. Светът е изправен пред най-опасната криза от времето на Голямата депресия. На Исаев предстоят интересни събития и житейски уроци, за които за съжаление няма как да бъде подготвен. 

Създавайки една увлекателна история, Минаев успява да ни покаже ясната връзка между държава, корпорации и медии, да отвори вратата към съзнанието на хората, които всеки ден прекрачват прага на офиса на голямата корпорация и да докаже добре прикриваната истина, че корпоративното робство е модерното крепостничество и всички сме част от системата.

Тази книга е офисна Библия. Тя е за духа на нашето време и за обществото ни, управлявано от големите корпорации, които притежават не само политиците, които прокарват техните интереси, но държат в хватка и самите нас. Колкото и да си мислим, че не е така.