Имало едно време, така
започват всички приказки, едно царство, едно господарство, понастоящем
република. То се намирало през девет реки до десетата, и през девет планини до
десетата, зависи от къде ще го погледнеш.
В тази приказна страна,
както е редно, си имало президент, който бил и главнокомандващ. Вярно, армията
ставала все по-малобройна и оръжието било остаряло, но пък генерали и стратези
не липсвали, даже били повечко отколкото трябва. Президентът го познавали
бегло, преди да се кандидатира неговите сънародници го знаели като голям
строител на магистрали. Защото той и шефът му, въпреки че по закон се водел
държавна глава имал шеф, били чули, или пък някой им казал, че да се строят
пътища е важно, защото според римската поговорка по тях течал животът. Макар че
в господарската република животът хич не бил за хвалене. Въпреки слабичките
сили на армийката на главнокомандващия, той не се страхувал да обявява всякакви
хибридни войни на много по-могъщи държави. Защото главкомът бил сигурен, че
неговите съюзници от Най-Новия-И-Справедлив-Съюз са най-силни и те, с помоща на
слабичката армия на президента могат да победят всеки, най-вече хибридно.
Затова този президент искал
много да го похвалят съюзниците и не отишъл на един парад, на който празнували
70-годишнината от победата над фашизма. Дни преди това той си спретнал свой
парад, на Гергьовден. Там основните участници били от пехотата, имало и един
хеликоптер, щото останалите единици на неговото ВВС, основно стояли на летищата,
да не хабят ресурс. Защото новите съюзници непрекъснато го упреквали, че не
купува самолети, танкове и кораби, ново въоръжение, готови били и пари на заем
да му дадат за това. Шефът му обаче казвал, че ще купят ама догодина.
-Уф - рекъл президентът –
слава Богу, че ми забраниха да ходя на оня юбилеен парад! Нали там само
самолетите им над площада са повече от цялата ни военна авиация. То и без друго
тук имаме само два изправни и то техни модели. Скоро и те няма да могат да
излетят. Пак добре, че хеликоптерът ни не падна по време на нашия парад и даже
безпроблемно си кацна в базата. Пък иначе всичко си беше нормално, може да сме
малко, но имаме голям дух и споделяме правилните ценности...А най-важното на
един парад е да разберат хората, че имат командир, т.е. – че имат мен. Пък и
какво да се блъскам и да ходя на Север, когато на Запад ще ми се разсърдят и
второ ще бера срам заради нещастната си армийка, сравнявайки я с чуждата.
Освен това там се радват че
са победили фашизма, но отдават почит на комунистите. Пък това е едно и също
май – замислил се главнокомандващият. Аз например съм пълен противник на тези
чевеконенавистни идеи...
И тук се сепнал, защото се
сетил какъв изтъкнат комсомолец и партиен член е бил. После се успокоил,
сещайки се, че тогава времената са били такива. В този ред на мисли прозрял, че
и фашизма не е чак толкова лош, ама не трябва да се казва, че малко гафове ли е
правил в ефир... Защото макар и под демократична форма, фактически в момента си
се спазват основните принципи на фашизма – култ към водача, силна
антисоциалистическа и антикомунистическа идеология, корпоративна система –
налагане на волята на корпорациите, плюс милитаризъм – въпреки оскъдните военни
бюджети, специалните сили подготвят контингенти за мисии до най-отдалечени
кътчета на планетата – в подкрепа за съюзниците.
В края на парада обаче главнокомандващият се сетил, че е време да се прибере в къщи при президентшата,
която по традиция го подигравала много жестоко. Пак щяла да каже че неговото
участие в парада и особено речта му е пародия, както си било в действителност. Президентът се замислил какво да я прави тази жена, дали да
не и кресне или да я набие поне? Но това си го помисли много тайно, защото
знаел кой всъщност е Върховният главнокомандващ в приказната страна! Въздъхнал и
премирен тръгнал към къщи. Но това вече е друга приказка...
ДиМитко
Няма коментари:
Публикуване на коментар