Незабравимият Чудомир описа навремето, как гласоподавателите реагират на задължителното гласуване. Сега политиците ни
стигат пак до същия извод и въвеждат същите практики, защото винаги за техните
неблагополучия (отразяващи се на всички в нашата Татковина) обвиняват…избирателите, които не искат, „какво кощунство”, да им гласуват. Ето и незабравимия и толкова
актуален и днес разказ на класика:
Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва
да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили –
щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак – глоба голяма!
Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да
му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука,
с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.
Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо
отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в
училището, където ставал изборът.
Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като
всеки глух човек извикал силно:
- Помози ви бог, момчетааа!
- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! –
обадили му се двама-трима.
- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба
имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и
аз не зная!
- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика – му рекъл
председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа
на шарено и не знае где да си дене ръцете.
- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!…. Гласа си да
дадеш, та кмет и съветници да изберем!
- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и
за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
- Дядо Рачооо – рекъл, – ще влезеш ей тука, в тъмната
стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
- Хоо… – кимнал с глава старецът. – Това ли е било цялата
работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай
ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна – рекъл, – що да го не
пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и
изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из
стаята:
- Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!-…
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги
самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар