След като ни стегна коланите, осигури
постна пица и „напляска” руснаците, бившият финансов министър и вицепремиер
Дянков емигрира в…Русия. В ролята на преподавател по икономика! Сега той е и
горд автор на книга, разглеждаща икономически проблеми.
Сруктурни
реформи и финансова дисциплина по места, нови правила за влизане в ЕС и банков
съюз с равнопоставени участници са част от темите, които ректорът на Руската
икономическа школа Симеон Дянков разглежда в книгата си “Кризата на еврото.
Поглед отвътре”.
Издание на базирания във Вашингтон Институт за международна икономика „Питърсън”, книгата излиза в Европа на 23 юни. Симеон Дянков започва представянето й с премиери в Германия, Австрия, Белгия, Великобритания и Франция, България явно не му е в приоритетите, а и книгата е англоезична.
„Симеон Дянков ни отвежда в дълбините на неотминалите ни тревоги и допринася значително към европейския дебат за реформите”, не пести похвали шведският финансов министър Андрес Борг, който заедно с Лешек Балцерович е сред първите рецензенти на книгата.
Дянков анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на Екофин и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове. Той търси отговори къде е пределът на идеята за обединена Европа и дали решенията са в повече централизирана политика.
Привърженик на единния банков надзор при равнопоставеност на участниците, противник на данъчната хармонизация и оптимист за еврото, бившият финансов министър на България развива четири идеи за стабилна обща валута: приемане на еврото от бъдещи страни-членки още с влизането им в ЕС; въвеждане на правила за финансова стабилност в националните законодателства; намаляване на тежестите за бизнеса; неизбежни структурни реформи в администрацията, осигурителните системи и пазара на труда.
„Институциите не бяха подготвени да се справят. Решенията се вземаха бавно и с недостатъчно разбиране какво става с икономиките по места”, оправдава се Дянков. „Изгуби се време в тактики на изчакването. Имаше и сочене с пръст на обичайните заподозрени - американските банки, рейтинговите агенции, политиците от Южна Европа, докато проблемът беше другаде”, допълва той.
Дянков отделя място и за процесите и събитията у нас - от формирането на правителството през 2009 г. до драматичните дни на оставка насред февруарските протести. Бившият вицепремиер прави равносметка за цената, която е трябвало да се плати, за да се предпази България от най-лошите последици на кризата. Дянков анализира какво страната ни загуби от забавените реформи, като търси и исторически причини в липсата на лустрация и запазено влияние на старите служби.
Издание на базирания във Вашингтон Институт за международна икономика „Питърсън”, книгата излиза в Европа на 23 юни. Симеон Дянков започва представянето й с премиери в Германия, Австрия, Белгия, Великобритания и Франция, България явно не му е в приоритетите, а и книгата е англоезична.
„Симеон Дянков ни отвежда в дълбините на неотминалите ни тревоги и допринася значително към европейския дебат за реформите”, не пести похвали шведският финансов министър Андрес Борг, който заедно с Лешек Балцерович е сред първите рецензенти на книгата.
Дянков анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на Екофин и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове. Той търси отговори къде е пределът на идеята за обединена Европа и дали решенията са в повече централизирана политика.
Привърженик на единния банков надзор при равнопоставеност на участниците, противник на данъчната хармонизация и оптимист за еврото, бившият финансов министър на България развива четири идеи за стабилна обща валута: приемане на еврото от бъдещи страни-членки още с влизането им в ЕС; въвеждане на правила за финансова стабилност в националните законодателства; намаляване на тежестите за бизнеса; неизбежни структурни реформи в администрацията, осигурителните системи и пазара на труда.
„Институциите не бяха подготвени да се справят. Решенията се вземаха бавно и с недостатъчно разбиране какво става с икономиките по места”, оправдава се Дянков. „Изгуби се време в тактики на изчакването. Имаше и сочене с пръст на обичайните заподозрени - американските банки, рейтинговите агенции, политиците от Южна Европа, докато проблемът беше другаде”, допълва той.
Дянков отделя място и за процесите и събитията у нас - от формирането на правителството през 2009 г. до драматичните дни на оставка насред февруарските протести. Бившият вицепремиер прави равносметка за цената, която е трябвало да се плати, за да се предпази България от най-лошите последици на кризата. Дянков анализира какво страната ни загуби от забавените реформи, като търси и исторически причини в липсата на лустрация и запазено влияние на старите служби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар