Похвално
е желанието на Холивуд да доведе до младата публика класически европейски
романи - като "Бел ами" на Ги дьо Мопасан, които тя иначе не би
похванала даже и през Kindle. Само дето те са пречупени през пазарната му
призма. Иначе не можем да обясним как Робърт Патинсън - юноша бледен с градско
излъчване, се оказва най-подходящ за ролята на якия селянин, бивш военен, със
засукани мустаци (на тях е отделено специално място в романа) Жорж Дюроа. Той
не само не съвпада с образа, изграден от писателя, но и до края на филма не
разбираме какво толкова намират в него героините на Ума Търман, Кристина Ричи и
Кристин Скот Томас, че си изпотрошават краката за малко от милувките му.
Но то е трудно да разберем и какво намират в Патинсън милионите фенки, осигурили приходите на "Здрач".
"Бел ами" е високобюджетна продукция с апетитен актьорски състав. По пищните костюми, декори и възстановки на парижката Бел епок се родее с далеч по-добрия "Опасни връзки". Уви, тук не са имали късмет с режисьор. Тандемът Деклан Донелан и Ник Ормерод - дебютанти в киното, идващи от театъра - се движи плахо из материала на Мопасан, без да успее да изтръгне разтърсващо изпълнение от чудесна актриса като Ума Търман например.
Въпреки това филмът е симпатичен, красиво заснет и развличащ, далеч по-добре от повечето екранизации по комикси или видеоигри. Историята за мъжа, който използва жени за трамплин към висшето общество - колкото повече, толкова повече - и безскрупулността на всички замесени в този възход, е актуална и разбираема във всяка епоха. Кристина Ричи, пораснала и разхубавена, е сред най-успешните попадения на "Бел ами". Скот Томас е също на ниво. Ума, за която това е първа "костюмна" роля от 12 години насам, е похабена в ролята на амбициозна съпруга. Химията между нея и Патинсън никаква я няма, не само заради възрастовата разлика. А сцените с разкъсани корсети определено можеха да са повече.
Филмът е приятно разнообразие в афиша, но без художествените качества на "Опасни връзки", "Невинни години" или екранизациите на Мърчант и Айвъри.
Но то е трудно да разберем и какво намират в Патинсън милионите фенки, осигурили приходите на "Здрач".
"Бел ами" е високобюджетна продукция с апетитен актьорски състав. По пищните костюми, декори и възстановки на парижката Бел епок се родее с далеч по-добрия "Опасни връзки". Уви, тук не са имали късмет с режисьор. Тандемът Деклан Донелан и Ник Ормерод - дебютанти в киното, идващи от театъра - се движи плахо из материала на Мопасан, без да успее да изтръгне разтърсващо изпълнение от чудесна актриса като Ума Търман например.
Въпреки това филмът е симпатичен, красиво заснет и развличащ, далеч по-добре от повечето екранизации по комикси или видеоигри. Историята за мъжа, който използва жени за трамплин към висшето общество - колкото повече, толкова повече - и безскрупулността на всички замесени в този възход, е актуална и разбираема във всяка епоха. Кристина Ричи, пораснала и разхубавена, е сред най-успешните попадения на "Бел ами". Скот Томас е също на ниво. Ума, за която това е първа "костюмна" роля от 12 години насам, е похабена в ролята на амбициозна съпруга. Химията между нея и Патинсън никаква я няма, не само заради възрастовата разлика. А сцените с разкъсани корсети определено можеха да са повече.
Филмът е приятно разнообразие в афиша, но без художествените качества на "Опасни връзки", "Невинни години" или екранизациите на Мърчант и Айвъри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар