Византийците
са едни от първите, които не само са развивали военното дело, но и системно са
записвали промените в тактиката и стратегията през годините. Те са променяли,
съобразно противниците си, както начина на планиране и подготовка, ката и
структурата на войските и техническите средства използвани при нападение и
отбрана. Най-популярната и най-страховитата тайна, изгубена във времето е т.
нар. „гръцки огън” – неугасваща запалителна смес – която се използвала както в
морските битки, така и при обсадата или отбраната на крепости. „Пред този огън бе безсилна дори и викингската
храброст…” – пишат съвремениците на онези времена. Цяла плеяда са византийските
автори, които пишат т. нар. „Стратегикони” – наръчници за водене на война. Сред
тях са съчиненията на Маврикий (преписвани на император Маврикий), Кекавмен и
много други. Богата информация за това дават и византийските летописци.
Таксиархис Колиас е известен учен византолог, директор на Института за
византийски изследвания в Атина, професор по Византийска цивилизация към
Атинския университет, който се възползва от тези исторически извори и синтезира
написаното през вековете.След като през 1980 г. Т. Колис защитава дисертация за
защитното въоръжение във Византия, в следващите години той подготвя и издава
монографията "Византийски оръжия". Това е основно, а дотогава - и
единственото съчинение на тази тема, и отчасти едва след появата му се наблюдава
засилен интерес към изследваната тема в световната наука. Това е причината, поради
която българските читатели вече имат възможност, чрез този първи превод на
книгата на Т. Колиас да се запознаят с тази тема, пряко кореспондираща и с
родната история. Книгата е принос към византийското оръжейно изкуство /от
неговото начало - края на IV в. - до латинското нашествие 1204 г./.
Няма коментари:
Публикуване на коментар