„Адела”е новото заглавие от поредицата „Световна класика” на „Персей”

Знаково произведение за румънската литература, спечелило националната награда за литература. За пръв път в превод на български романа представя издателство „Персей”.

Роман за изпитанията на любовта, за сблъсъка между разума и чувствата, за енигмата на вечното женско начало. Вдъхновен апотеоз на живота, осмислен от любовта.

В молдовски планински курорт се срещат четиридесетгодишният лекар Емил Кодреску и магнетичната двадесетгодишна красавица Адела. Той е бил обект на обожание за нея в детството й, а сега, когато тя има неуспешен брак зад гърба си, избухват нови емоции...

Адела е философски роман, в който главният герой е любовта. Книгата се нарежда сред видните произведения на румънски романисти от периода между двете войни. Този период, известен като „Златният век” на румънската литература, е също така благоприятен и за много други национални литератури, включително и българската. Румънците, на фона на балканските си съседи, успяват да излъчат плеяда от писатели от световна величина в поезията и прозата, сред които са имена като Мирча Елиаде, Александру Македонски, Тудор Аргези, Джордже Баковия, Чезар Петреску, Камил Петреску, Михаил Себастиан, Макс Блекер, Джордже Калинеску, Йонел Теодоряну, Ливиу Ребряну, Джиб Михаеску, Жан Барт и др.

Модернистичните тенденции в литературата през 30-те години на миналия век присъстват и в романа на Ибрайляну – символистични експерименти с цветове, промяна в образи и изображение. Но за разлика от повечето свои съвременници, които се обръщат към града като сцена на модернистично изображение, Ибрайляну избира малко селище в подножието на Той предпочита да представи детайлно не сексуалния акт, а чувствения свят на докосването – на това, което развихря въображението и не му дава точна, финална определеност. От тази гледна точка Адела е изследване на неконсумирания любовен акт и представлява своеобразна естетика на това, което може да предшества този акт. „Какво се случва с една неосъществена мечта?” – пита поетът Ленгстън Хюз. Според Ибрайляну тя не експлодира, аимплодира, т.е. разривът е вътрешен, в самия герой.