„Зло наследство“ e новото заглавие от Томас Енгер

Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.

На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството „Удсвю“, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.

Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили – и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща – жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.

***

„Книга, която пленява читателя от самото начало. Комбинирайки магия, криминално разследване и вълнуващи епизоди, този роман е кръстоска между криминале, трилър, фентъзи и научна фантастика. Невероятно увлекателен роман за млади читатели. Препоръчано!“ (Hege)

***

Томас Енгер е журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата. Той е създател на една от най-епичните и амбициозни криминални поредици, чийто главен герой, Хенинг Юл, е криминален репортер, белязан физически и емоционално от смъртта на сина си. Тази поредица обхваща пет книги: „Мнима смърт“ (2010), „Фантомна болка“ (2011), „Кървава мъгла“ (2013), „Тайните на герба“ (2014) и „Смъртоносно ранен“ (2015 г.). Още първият му роман „Мнима смърт“ го превръща в международна сензация (превод на 23 езика, бестселър в 15 страни). Трилърът му „Зло наследство“ е удостоен с наградата „Уприсен“ Uprisen) за роман на годината

Големият хит от Дания за тийнейджъри "Карирания Нинджа"

„Карирания Нинджа“ (изд. „Персей“, превод Росица Цветанова) е най-успешният датски роман за деца през последните години, който омагьоса и възрастните с невероятно свежото си чувство за хумор и смислените си послания относно несправедливостите в днешния свят. Филмът по книгата печели най-големите награди за кино и е най-гледаният анимационен филм на всички времена в Дания. Карираният герой става суперпопулярен и е издигнат в култ. Деца и възрастни са луди по него. Желанието им за продължение вече е удовлетворено: появи се „Карирания Нинджа 2“, който ще зарадва и българските читатели.

Това е историята на едно най-обикновено датско момче, Аске, което получава за рождения си ден доста необикновена кукла нинджа, донесена от Тайланд. Необикновена, защото е жива, но това е известно единствено на Аске. Карирания Нинджа има способността да реши всичките проблеми на срамежливото момче, ала едновременно с това и да го постави в най-излагащи ситуации – пред съучениците или пред момичето, в което е влюбен.

С непогрешимия си хумор авторът ще те накара да се превиваш от смях, докато Аске прозира силата на истинското приятелство. А именно то е подложено на изпитание, когато цапнатият в устата Кариран Нинджа го въвлича в опасна мисия, която ще промени схващането му какво може и какво не може едно потенциално готино 13-годишно хлапе.

Андерс „Патока“ Метесен (р. 1975) е колоритна фигура на датската културна сцена: най-известен като стендъп комик, той има изяви и като актьор, певец/рапър, сценарист и режисьор. Прочут е с телевизионните си изяви и филмите си за деца. Такъв има и по настоящата книга, която е неговият литературен дебют.

Пакетът имаше размерите на едра катерица… или друго животно със същата големина… или особено дребно дете. С чичо Стюарт никога не се знаеше.

– Нещо живо ли е? – попита Аске.

Чичо Стюарт отговори, с уста, все още пълна с дребни сладки:

– Като нищо, да му се не види. Този пакет така гъргори и шумулка, че замалко да призова на помощ силите от отвъдното. – Стюарт разшава заплашително пръсти, за да демонстрира колко мистериозна бе явно цялата тази работа.

Аске разкъса хартията. Беше нещо като кукла? Карирана! Имаше качулка и две големи лъскави копчета за очи. Аске никога не беше виждал подобно нещо.

Заралии отново имат шанс да си върнат шимпанзето Били

Старозагорският зоопарк е любимо място на заралии, а и на гостите на града. Годишно той бе посещаван от около 100 000 посетители. Сега се очаква реконструкцията му да приключи до празника на града – 5 октомври. Не знам защо, не с

е говори за връщането на един от всеобщите любимци, който уелски еколози ни взеха през 2011 година, а именно – шимпанзето Били.

Той е бивш цирков артист, който още под шапитото бе придобил и някои вредни навици, като влечение към кафето и цигарите. Тази негова страст неправилно бе предписвана на старозагорци и бе един от поводите на чуждите природолюбители да ни обвиняват в липса на достатъчно грижи и хуманно отношение към примата. Другото основание за вземането на шимпанзето, бе липсата на достатъчна площ, той живееше само на 15 квадрата и...че бил сам и нямал своя другарка в живота. Според уелсците, шимпанзетата като социални животни имат нуждата да живеят със свой спътник в живота. Затова Били замина за уелския център за примати, но без да губи българското си жителство, т.е. остава собственост на зоопарка, където при подходящи условия, може да се завърне в Стара Загора.

Сега е момента да върнем симпатичния обитател в подножието на Аязмото и да докажем на чуждите природолюбители, че вече сме му осигурили необходимите удобства и условия за живот.

Защото Били беше не само единствения обитател на старозагорския зоопарк, но и единствен в България. В Уелс плановете бяха и да му се намери „булка”. Ако това е станало, няма причина, поне според мен, от там да му осигурят и спътница в живота, особено ако е оставил потомство, с уелско поданство.

В парка под Аязмото всяка година се раждат много животни, което говори най-добре за ефективността на екипа на директора д-р Радослав Михайлов. В много от случаите, новородените са плод и на доброто сътрудничество на старозагорци с други зоопаркове в страната. Затова си струва, да направим всичко възможно и да си върнем Били!

Димитър СЛАВОВ    

Балетна вечер на сцената на Атичния форум на 10 юли

На 10 юли от 21 ч. на Античен форум „Августа Траяна“ старозагорският оперен театър представя три едноактни балети – „Шопениана“, „Лотос“ и „Следващият“.

Две примабалерини поставиха „Шопениана“: изтъкнатата прима на Старозагорския балет и почетен гражданин на Стара Загора Снежана Дескова и нейната ученичка примабалерината Анелия Димитрова.

Новата постановка на Дескова и Димитрова е решена с ефектна мултимедия, дело на Сергей Голубев, а костюмите са на Първолета Чавдарова-Летиция. В ролята на Юношата ще танцува Каито Такахаши, във валса ще му партнира Анелия Димитрова, в мазурката солист е Тсао Ю-Чен, прелюд – Ромина Славова, валс-Мартина Префето. Участва балет на Държавна опера Стара Загора.

Участват още:

Двойка: Клара Ферер, Богдана Сергеева

Жени: Сторм Норис, Ивелина Димитрова, Алессандра Меса, Александра Остатек, Джулия

Моргандо, Анемике Брус, Евелина Вшоуек, Акари Мориматсу, Микела Канин, Елени Марку,

Кодзуе Донака, Ивелина Николова, Калина Владимирова, Силвиа Банго, Петя Вънева, Зорница

Петрова, Кармен Демирташ, Елизабет Ризнар

Младата хореографка Алесандра Скаламбрино от Италия дойде по покана на артистичния

директор на Балета на Старозагорската опера Силвия Томова, след като печели в Модика,

Италия специалната награда за хореография. Нейният Лотос; призовава да бъдем като цвета на лотоса - да се съживяваме всеки ден и да се изправяме пред трудностите смело.

Защото именно цветето лотос е отлична метафора за хората, които са в състояние да преодолеят мъката със спокойствие, самоконтрол и постоянство. Хореографът

разработва тази тема, започвайки от подвеждащата идея за романтична любов, според

която човек може да бъде щастлив само в двойка, до окончателното осъзнаване, че не се

нуждае от никого, за да усъвършенства сам себе си.

Ние имаме във всички нас инструментите за трансформацията на скръбта в чудо Скаламбрино избира за своя спектакъл вдъхновяващата музика на чувствения пианист и композитор Фредерик Шопен.

Участват: Анемике Брус, Богдана Сергеева, Акари Мориматсу, Ивелина Николова, Джулия

Моргандо, Сторм Норис, Клара Ферер, Микела Канин, Александра Остатек, Тсао Ю-Чен

За финал утвърденият извън границите на България танцьор и хореограф Християн

Бакалов - новатор, експериментатор, неспокоен дух, пренася на Старозагорска сцена една

от първите си танцови хореографии, донесла му международен успех. Това е изцяло мъжки танц по популярния шансон на Жак Брел - Au Suivant.

Au Suivant е първата ми жива хореография (първата - е един късометражен филм), реализирана по поръчка на Младия Балет на Франция през 1999. Хореографията направена от мен функционира като движенчески субтитри на тази култова песен,

създадена от един от гигантите на френския шансон. Оставяйки телата на танцьорите

да изразят чрез движението моментния заряд, който ни залива при слушането на песента,

хореографията е като физическа материализация на същия този емоционален, енергиен и

артистичен заряд, който определя по уникален начин и самия Брел като човек и творец  -

споделя талантливият хореограф.

Участват: Фредерико Пинто, Франческо Бориелло, Ивайло Янев, Джоузеф Райт, Франческо

Калипари, Александър Марков

„Ето имената“ e един от най-въздействащите и актуални романи на Холандия

На базара на книгата пред НДК изд. „Персей“ (шатра №8) и преводачката Анета Данчева-Манолова представиха разтърсващия холандски роман „Ето имената“. От началото на юли изданието е в книжарниците.

За книгата:

 Подкупи, незаконно облагодетелстване, непотизъм, трафик на хора… Злободневни теми, които не губят своята актуалност. Това е светът, който населяват героите на романа „Ето имената“ и който е до болка познат и на самите нас. Свят на измами, на богатство и бедност, корупция – система, в която или трябва да участваш, или си вън от играта. А какво правят тези, които са далеч от тази схема. Те тръгват… Накъде и как?  Тръгват огорчени и отчаяни, но пълни с вяра и надежда. Дали това ще бъде последната им среща с жестоката действителност, с глада и мизерията?

Две са сюжетните линии в романа на Томи Виринга. Едната проследява изпълненото с перипетии пътуване на група нелегални мигранти, съставена от хора с различни съдби, обединени от общото страдание и неволята, която ги тласка да напуснат родните места и да дирят спасение някъде другаде, та дори и с цената на собствения си живот. Другата сюжетна нишка разкрива сивия и самотен живот на началника на полицейското управление в Михайлопол – Понтус Бег. Застаряващият полицай търси нов смисъл на живота си, след като в един момент осъзнава, че е останал без семейство и морална опора, че се движи без посока и без смисъл. Възродена надежда за едно по-пълноценно съществуване той намира в юдаизма и в преоткриването на еврейските корени на майка си, в потапянето в миквето, което би могло да го пречисти от мръсотията на този свят.

Пътищата на Понтус Бег и петимата оцелели бежанци се пресичат в Михайлопол, където клетите изпосталели странници разбират, че всичко е било една измама, че не са успели да преминат границата и да напуснат страната и нечовешките мъки, които са изтърпели в жестоката степ, са били напразни. Полицаят се трогва дълбоко от разказите и премеждията на тази група, която пробужда у него сравнение с пътуването на израилския народ през пустинята. А в малкото момче, което е сред петимата оцелели бегълци, Понтус Бег вижда възможност да се сдобие с тъй желания син, на когото да предаде новопридобитото еврейско съзнание и вярата си. И може би в непрогледния мрак все пак има надежда да се роди светлина, която да освети правилния път?

За автора:

Томи Виринга (роден на 20 май 1967) е нидерландски писател. През 2013 г. получава наградата „Либрис“ за романа „Ето имената“. Печели още много награди, номиниран е за международната „Букър“.

Книга и филм за Амазония на Филип Лхамсурен представиха в края на юни

В предпоследния ден на юни бе представена на книгата и документалния филм „Прегръдката на Амазония“ от Филип Лхамсурен в столичното кино „Люмиер”.

Филип Лхамсурен живее, за да пътува. В биографията си на изследовател записва три големи експедиции, отвеждащи го в най-дивите територии на планетата. Първото му голямо пътуване е на изток към монголските му корени, след него прекосява десет хиляди километра до Памир, а през 2015 година се отправя към необятната Амазония. Преживял детските си години в бежански лагер и интернат, обучавал се в редиците на Френския чуждестранен легион, така неговият живот е белязан да странства сам и далеч от утъпканите пътища на света и да разказва за тях в книгите си „Душата на човека“ и „Забравените пътища“. Стилът му е жив, див, проницателен, а любовта към природата го води до прозрения, които съвременният човек има огромна нужда да осъзнае.

„Животът не изисква да бъдеш последователен, търпелив, стремителен; животът изисква да осъзнаваш последствията на всеки свой избор.“

„Амазонската джунгла буквално ме погълна. Стъпките, които оставях след себе си, изчезваха за секунди в гъстата растителност. В безбройните потоци откривах пределите на собствената си устойчивост. Под вечната сянка на дърветатa изпитвах неудържим страх и дълбока тъга, детско любопитство и опияняващо възхищение, срещах и лице в лице унищожаването на нашия свят.

Тази експедиция ми отне пет години, няколко пъти щях да загина в джунглата. Нараних любимите си хора, открих приятелства, опитаха се да ме убият, изживях всичко сам, но не бях самотен. В основата на всяко мое действие стоеше връзката с Природата. Връзка, която днес е в огромна опасност, защото човечеството не изпитва отговорност към земните си корени.”

"На улицата" представя заралийските музиканти в музикален петък

Тази година няма джаз фестивал, няма рок-фест в Могилово, последно отложиха и феста, организиран ежегодно от Иво Руев край Мъглиж. Все пак има и малко радост.

Творческият колектив "На улицата" със съдействието на общината, Международния младежки център  и Къщата на архитекта провокира няколко старозагорски банди, които ще проведат три концерта като улични музиканти. Достъпът е съвършено свободен, а всеки може да поощри музикантите, както намери за добре. Идеята е да се напомни, че те продължават да творят заради самата музика, въпреки всички препятствия и несгоди. Именно творците са едни от най-пострадалите от кризата по света. Затова и инициативата е наречена "Музикантите на Стара Загора: Тук сме!". 

На 3-ти юли (петък), от 17 ч., започва истински маратон със старозагорски групи. Началото е в градинката на Пингвините - с групите "Карашък" (ъндърграунд и етно)
и "L.I.S." (акустик рок). 

Мястото е знаково, защото е в творческата зона около уличката "Сава Силов". От вече година  "На улицата" се опитва да преврне зоната в ядро на бъдеща мрежа от артистични локации в града. През септември и декември миналата година имаше специална културна програма, тази есен отново се очаква маратон на изкуства.

В 18 ч. започва концерт на друго откритото наскоро поетично водно огледало в пешеходната зона по "Цар Симеон Велики". Музикантите са "Presi Kiss" (акустичен поп и рок) и Иво Златанов с акустична авторска музика

Пешеходната зона на Стара Загора по "Цар Симеон Велики" е замислена именно като място за култура в градската среда. В пешеходната зона са проектирани няколко пространства за изкуство. 

Такова е и мястото до някогашната джамия, сега е Музей на религиите,в 19 ч. започва още един концерт с джаза на Дона Мосто /вокал/ и Петър Петров /китара/, с алтернативния авторски проект "Борис Атанасов бенд", с фюжън от "Project 7" и с алтернативен рок от "Toma 'n' the Hawks".

Творческият колектив "На улицата" призовава за пълно спазване на противоепидемичните мерки: физическа дистанция, носене на маски и повишено внимание