„Алилуя“ - книга, която докосва и се помни дълго

Нежни и меланхолични, тъжни и весели, неправолинейни и носталгични – такива са историите, с които фламандската писателка Анелиз Вербеке ни потопява в света, който ни заобикаля. Нейната книга „Алилуя“ (изд. Изида, превод Анета Данчева-Манолова) е написана с ерудиция, наблюдателност, психологическо разбиране, човечност и съпричастност към недостатъците и стремежите на днешния човек. Това е книга, която докосва и се помни дълго.

Изданието ще бъде представено на Пролетния базар на книгата пред НДК, в петък, 4 юни, от 18 ч.

Според „Алилуя“ светът около нас само наглед е обикновен, той е по-скоро необясним и чудотворен, стига да пожелаем да видим това. Историите го доказват. Бебе, което непрекъснато плаче, защото предвижда бъдещето и съдбата на родителите си. Бивш затворник, който с учудване се сблъсква с еснафството на живота отвън. Възрастна дама в луксозен приют, жадуваща за човешка близост и топлота и откриваща ги в гледача си робот. Писателят, който постепенно се превръща в мечка – като при насекомото на Кафка. Млада двойка, разколебана и неудовлетворена от връзката си. Емигрант, който е с по-широки разбирания от средата си. Страховете, грешките, лицемерието, изневярата, амнезията, паниката, търсенето на самоличност и на самия себе си...

Анелиз Вербеке (р. 1976) дебютира с интернационалния бестселър „Спи!”, преведен на двайсет езика. Автор е на разкази, романи, графични новели, сценарии и театрални текстове. За „Трийсет дни” тя получава няколко големи литературни награди, които носят признание за книгата като „най-добър роман на годината”. Както в живота, така и в книгите си, Анелиз Вербеке си остава ангажирана и чувствителна към актуалните теми, вълнуващи обществото, и деликатно ги споделя, като ги изпълва с много психологизъм и финес. 

Безплатни билети ще допускат до 50% от зрителите за прожекциите на „Златната липа“

Прожекциите от  VIII-то издание на Международния кинофестивал „Златната липа“ 2021 остават безплатни, но за първи път тази година достъпът до залите на Държавна опера Стара Загора и на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ще бъде чрез безвъзмездни билети. Това е една от мерките за противоепидемична безопасност на зрителите по време на фестивала.

Преди всяка прожекция желаещите да бъдат в залата ще получават специално отпечатани талони с името и часа на филма. Тъй като залата на операта разполага с 600 места, на прожекция ще бъдат раздавани 300 талона. При свършване на билетите за прожекцията, останалите желаещи да присъстват, за съжаление, няма да бъдат допускани в залата.

Залата в библиотеката е с капацитет от 140 места. Затова разпоредителите ще раздават по 70 безплатни талона на прожекция. По този начин ще се спазва изискването за пълняемост на до 50% от капацитета на закритите помещения, съгласно заповедта на здравния министър.

Влизането в залата на операта ще става само от южния вход на сградата, където е касата за продажба на билети. Излизането на зрителите след приключване на прожекцията ще бъде само през западния вход към бул. „М. М. Кусев“. Изключение ще се направи само за церемонията на откриването на фестивала на 29 май в 17,30 часа, когато официалните гости и зрителите ще влязат през западния вход, както и от южния.

В залата на библиотеката достъпът за прожекциите ще се осъществява през южния вход, откъм „Детски отдел“, а излизането на зрителите след прожекция ще става и от двата изхода.

На всеки вход пред залите в операта и библиотеката ще има дезинфектанти за ръце, а разпоредителите ще измерват температурата на влизащите с дистанционен термометър.

Между прожекциите ще се извършва аерозолна дезинфекция на седалките, пътеките и дръжките на вратите.

По време на прожекциите в залата зрителите ще бъдат задължително с маски, покриващи устата и носа. Зрители без маска няма да бъдат допускани в зала, а тези, които не я държат върху устата и носа, ще бъдат помолвани да напуснат.

„Всички тези мерки създават някои неудобства както за зрителите, така и за нас, организаторите на фестивала, но желанието на всички ни е форумът да протече по най-добрия начин, като запазим себе си и своите близки здрави и с отлични впечатления от преживяното“, коментира директорът на „Златната липа“ Магдалена Ралчева.

Българските филми на „Златната липа”

Касър от "Пепел върху слънцето"

Близо 30% от заглавията в програмата на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2021 са от български автори. Почитателите на киносъбитието в Стара Загора, което ще започне идващата събота – на 29 май, ще могат да гледат 5 нови български игрални филма и 9 документални ленти. Като добавим към тях и късометражните филми в детския раздел на фестивала, създадени от ученическите школи в Града на липите, процентът на българско кино ще се окаже още по-значим.

Трудно е да се открои филм, който да бъде посочен като фаворит, тъй като всички заглавия са силни и несъмнено ще предизвикат интереса на зрителите, казва създателят на „Златната липа“ и директор на фестивала, режисьорът Магдалена Ралчева.

Още след церемонията по откриване на фестивала от 17,30 часа в залата на Държавна опера – Стара Загора ще бъде прожектиран български игрален филм. В него участва тазгодишния носител на специалната награда „Златна липа“ за цялостен принос в киното – големият български актьор Владо Пенев.

Заглавието на филма „Рая на Данте“ (2020) крие интересна игра на думи, защото Рая е име на млада жена (в ролята е Радина Боршош), а Данте се казва героят на Владо Пенев – 64-годишен мъж, разкъсван от желание за мъст към насилниците, причинили смъртта на майка му, и възможността за прошка, която открива в лицето на 18-годишната им внучка. В завладяващата лента ще видим отново в роля друга любима актриса и носител на специалната награда „Златна липа“ – голямата Гинка Станчева.

На следващия ден в конкурсната програма зрителите ще гледат последния филм на режисьора и актьор Ивайло Христов „Страх“(2020), който, освен че режисира, е и автор на сценария на черно-бялата лента.

Историята, която Ивайло Христов разказва с добре дозирано чувство за хумор и самоирония, е за погранично селце в България и реакцията на неговите жители, при появата на тъмнокож мигрант бежанец. Главната героиня Светла е вдовица, наскоро загубила работата си като учителка. В селото ѝ, близо до границата с Турция, често се появяват бежанци. Един ден Светла среща в гората мигрант от Африка и това променя живота ѝ. В главните роли ще видим Светлана Янчева и Майкъл Флеминг. Оператор на филма е Емил Христов.

Друго силно заглавие в българската програма на фестивала е „Пепел върху слънцето“ (2020) на Богомил Калинов с Юлиян Вергов и Силвия Петкова в главните роли. Д-р Стефанов е в разгара на огромен медиен скандал заради смъртта на пациент. Антония е млада журналистка, която смело тръгва на пътешествие, за да разкрие какво наистина се е случило.

„Блаженият“ (2020) е новият филм на режисьора Станимир Трифонов, който беше председател на международното жури на „Златната липа“ през 2015 година. Филмът ни връща назад в историята, за да разкаже историята на една непорочна любов, безценно лекарство и случайна среща с бъдещия президент на САЩ Джон Кенеди, които преобръщат живота на главния герой. Бомбардировките в София през януари 1944 г. погубват разсъдъка му, но той спасява своята невинна душа. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели, които съпътстват краткото ни битие.

Филмът „Сестра“ (2019) на Светла Цоцоркова е едно от малкото заглавия във фестивала запазено от програмата на несъстоялото се издание на „Златната липа“ през ковидната 2020 година. Цоцоркова разказва разтърсващата история на майка и двете ѝ дъщери, които се борят за оцеляването си в малък град в България. Малката сестра често си измисля обстоятелства в живота, за да й е по-интересно. Без да иска, попада в капана на собствените си лъжи и разрушава света на голямата сестра. Докато търсят истината, сестрите разкриват тайни за майка си.

Несъмнено българският филм, който ще предизвика интереса на широката публика, е комедията „Като за последно“ (2020) на режисьора Ивайло Пенчев с участието на младата холивудска звезда Мария Бакалова, която на тазгодишните награди „Оскар“ спечели номинация за поддържаща женска роля във филма „Борат 2“. Във филма ѝ партнира друг носител на специалната награда „Златна липа“ – Васил Банов, както и куп любими актьори от комедийния жанр – Филип Аврамов, Антон Радичев, Малин Кръстев и много други. Едно момиче трябва да бъде спасено от самоубийство със силата на любовта, поредица от комични ситуации и лавина от абсурди.

Документалните филми от български автори на тазгодишната „Златна липа“ съставят истински букет от въздействащи истории. Сред тях е съвсем прясната лента на  Валентина Фиданова – Коларова „Парцалев“(2021), която повдига „желязната“ завеса в личния живот на големия български актьор. Заедно с портрета на Георги Парцалев като актьор, филмът представя и скрития конфликт, с който той е трябвало да живее и твори. Любимец на публиката,смешен човек. Съдбата му е преплетена с историята на Сатиричния театър и на българското кино. Парцалев се радва на щастлива съдба, като махнем едно „но“… Той е хомосексуален. При социализма това го лишава от някои творчески награди. Но за него остава любовта на хората.

„Жертва на пешки“ (2018) на Асен Владимиров разказва разтърсващата документална история на Марко Марков. През март 1943 г. германците съобщават, че са открили труповете на хиляди полски офицери, убити от руснаците край Катин през 1940 г. През есента на 1944 г. Марко Марков е арестуван и обвинен от Народния съд в сътрудничество с нацистите заради участието си в Катинската комисия. Вместо сурова присъда неочаквано е оправдан. Оказва, че той е по-ценен жив за новата власт…

„Преди края“ (2020) е документален филм на Елдора Трайкова, който засяга болезнен въпрос от историята на Старозагорски регион – заличаването на цели села на територията на Мини Марица-изток заради залежите от въглища под тях. Филмът проследява вълненията и тревогите за своето бъдеще на неколцина жители от едно такова село, докато багерите разрушават последните му къщи.

„Най-сладкото“, „Пасажери“, „Живот“, „Денят на жените“, „Тайният живот на Вера“ са другите заглавия от програмата с български филми на „Златната липа“ 2021, с които можете да се запознаете на сайта https://thegoldenlinden.com/.

Прожекциите са от 29 май до 2 юни в залите на Държавна опера Стара Загора и на регионална библиотека „Захарий Княжески“. Входът, както винаги досега, е свободен, но при спазване на ограниченията и мерките за противоепидемична сигурност и запълване на до 50% от зрителските места.

Издадоха биографията на Цветана Манева

На 24 май излиза луксозната биографична книга „Тя, Цветана Манева“ (изд. Книгомания) от Георги Тошев и Яна Борисова. Изданието е цветно, с твърди корици и обложка, 352 с., включва над 200 фотографии, някои от които се публикуват за първи път.

Част от тиража е лимитиран и с колекционерска стойност: съдържа три пощенски картички от личния архив на Цветана Манева, непубликувани досега, и уникален аудиозапис саундтрак с монолог от пиесата „Тъгата на кралиците“ от Яна Борисова в изпълнение на Цветана Манева на фона на музиката на Милен Кукошаров – пиесата „Облаци”.

 

Тази книга е  документално-емоционална биография на една изключителна българска актриса разказана от журналиста Георги Тошев и драматурга Яна Борисова с помощта на семейството, колеги и приятели на Цветана Манева, сред които: Явор Милушев, Галин Стоев, Любен Гройс, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Стефан Вълдобрев, проф. Атанас Атанасов, Снежина Петрова, Възкресия Вихърова и много други.

Една лична история през погледа на хората около Цветана Манева, през написани и ненаписани писма, през споделени и несподелени тайни, през общи преживявания, представления, филми, сцени и снимачни площадки. Поредица от разговори, които разкриват нейните съкровени мисли и вълнения, свързани с живота й, кариерата, приятелите, преподаването, страховете и най-вече за изворите на вдъхновение, което е неделима част от съществуването на всеки човек на изкуството. 

Филмът "Още по едно" е включен в "Златната липа" още преди "Оскар"-а

12 интересни филма влизат в извънконкурсната програма на предстоящото осмо издание на Международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“, който ще се проведе в Стара Загора от 29 май до 2 юни.

Сред заглавията блести филмът на Томас Винтерберг „Още по едно“(2020), който на тазгодишната церемония по връчване на наградите „Оскар“ спечели статуетката за „Най-добър чуждоезичен филм“.

„Това е прекрасен филм – копродукция от Дания, Холандия и Швеция, който попадна в селекцията на „Златната липа“ още преди да бъде отличен с „Оскар“ – една напълно очаквана награда, тъй като „Още по едно“ се превърна в истинско събитие в Европа много преди лентата на Винтерберг да бъде оценена в Америка“, посочи директорът и основател на фестивала „Златната липа“, режисьорът Магдалена Ралчева.

Наричат Томас Винтерберг детето-чудо на датското кино. „Още по едно“ разказва любопитната история на едно предизвикателство, предприето от четирима гимназиални учители – да поддържат за известен период от време постоянно ниво на алкохол в кръвта си, за да разберат вярна ли е теорията, че голяма част от световните успехи са постигнати благодарение на алкохола...

Другата перла в извънконкурсната програма е филмът на режисьора Ищван Сабо „Окончателен доклад“ (2020).Най-награждаваният унгарски режисьор, включително с „Оскар“ за филма си „Мефисто“ (1980), сега разказва историята на известен професор по кардиология, който на младини е мечтал да бъде оперен певец. След като се пенсионира, решава да се завърне в родното си село като семеен лекар и се сблъсква със суровата действителност в живота на обикновените хора. Но любовта му към музиката неочаквано идва на помощ.

Датската драма „Дама купа“ (2019) е един от малкото филми, останали в тазгодишната програма на „Златната липа“ от селекцията на отложения фестивал от ковидната 2020 година. „Имаше изключително силни филми, които за жалост трябваше да отпаднат, защото стремежът на „Златната липа“ е да представя най-новите произведения на европейските кинотворци. Оставихме 2 или 3 заглавия, едно от които е „Дама купа“, каза Магдалена Ралчева. Филмът разплита сложна драма, в която успешна адвокатка рискува уредения си и щастлив семеен живот заради доведения си син, който се настанява да живее у тях.

Интересът на киноманите несъмнено ще бъде привлечен и от последния филм на полския режисьор и сценарист Филип Байон „Икономът“(2018).  Байон е един от членовете на международното жури, което ще оценява филмите от конкурсната програма и лично ще представи творбата си при нейната премиера за България. Историята на „Икономът“ разказва как изкуствената линия на полско-германската граница, очертана във Версай след Първата световна война, разделя не само земята, но и хората.

Френско-белгийската продукция „Присъда“ (2018) е дело на друг член на тазгодишното жури – френският кинорежисьор и писател Антоан Рембо, който също лично ще представи филма си по време на „Златната липа“. Правосъдието е предпочитана тема в творчеството на Рембо и „Присъда“ не прави изключение. Филмът разказва за млада жена, убедена в несправедливата присъда на мъж за убийството на съпругата му. В стремежа си да докаже своята теза, тя преминава всякакви граници, стигайки до самозабрава.

В извънконкурсната програма влизат и два документални филма от Дания. „Пищна красота“ (2019) е дело на две дами режисьори - Луиз Детлефсен и Луиз Унмак Кйелдсен. Лентата разказва любопитната история на четири жени с наднормено тегло, които се харесват такива, каквито са и отказват да се впишат в нормите, диктувани от медиите и наложения обществен вкус. Втората документална лента се казва „Пътуване към Утопия“ (2020). Норвежко семейство се разделя с комфортния си живот и напуска страната си, за да се присъедини към датска общност, която е ангажирана да намали приноса на хората към изменението на климата.

Останалите заглавия от извънконкурсната програма, както и от конкурсната програма, българските филми и детската програма с подробна информация и снимки към тях, можете да разгледате на сайта на кинофестивала „Златната липа“ – www.thegoldenlinden.com.

Александра е 53-та Царица Роза

Александра Хаджихристова стана 53-та носителка на престижната титла Царица Роза 2021 в Казанлък. Първа подгласничка е Тиара Братованова, а за втора безкористното чуждестранно жури избра Ивона Габарова.

 

Александра завършва Професионалната гимназия по лека промишленост и туризъм. Тя е зодия Риби. Във визитката се я определи като добронамерена и позитивна личност. Мечтател, който не губи връзка с реалността, а целенасочено следва и сбъдва мечтите си. Сигурна е, че Казанлък ще остане градът на младостта. Пред публиката тя рецитира „Да съм слънчево момиче“ на Петя Дубарова.

 

Двете подгласнички Тиара  Братованова и Ивона Габарова са възпитанички на Профилирана природо-математическа гимназия "Никола Обрешков".

 

Най-красивите сред красивите абитуриентки на Випуск 2021-ва посочиха представители на посолства на побратимени градове на Казанлък под председателството на посланика на Япония у нас Негово Превъзходителство Нарахира Хироши - посланикът на Алжир у нас Нейно Превъзходителство Латифа Беназза, първият съветник на посланика на Франция в България Жил Курежльонг, аташето по протоколните въпроси в Посолството на Русия в България Надежда Варабьова. Всички те дадоха своето съгласие да станат част от безпристрастното жури и признаха, че задачата е била трудна.

 

Кметът на Казанлък Галина Стоянова сподели радостта си от възможността Празникът на розата тази година да може да започне на живо. „Поставяме началото на 118-тите Празници на розата в Казанлък. Измина година на трудности, болки, страдания. Нека празникът тази година бъде пречистването, с което да донесем радост и надежда за живот! А животът кипи в младостта. Това е Казанлък!“.

 

Японският посланик Негово Превъзходителство Нарахира Хироши подари символичен билет за Страната на изгряващото слънце на Царица Роза 2021 Александра Хаджихристова.

 

Конкурс-спектакълът „Балът на розата“ премина в три кръга, обогатени с откъси от постановката на Общински театър „Любомир Кабакчиев“ „Мистериите на траките“. Младите момичета дефилираха в спортно-елегантен стил, тракийски облекла и официални вечерни рокли. Всяко от момичетата даде възможност на публиката да я опознае по-добре чрез рецитация на любими български автор и стихотворение, което добави поетични нотки във вечерта. Усмивки предизвикаха и песните на Надежда Александрова, която с изявите си в един от най-големите телевизионни формати у нас за млади таланти развълнува казанлъчани.

 

С избора на Царица Роза 2021 118-те Празници на розата в Казанлък започват. Празничната атмосфера ще краси Казанлък в рамките на следващия месец до кулминационните дни на Фестивал на розата 2021 в началото на месец юни. Официалната церемония по коронясването на Царица Роза 2021, когато тя ще получи короната от Царица Роза 2020 ще се състои на 4 юни от 20.30 часа на площад „Севтополис“. 

Три фестивала отложени с година, идват променени от пандемията

 „Златната липа” е първият фестивал, който ще се проведе от 29 май до 2 юни, след отлагането му през 2020-а. Сред участниците в конкурсната му програма са девет заглавия, сред които е и българската лента „Страх” на Ивайло Христов. Филмът е черно-бял и разказва за емигрант, попаднал в българско крайгранично село и отношението му с местната общност. Темата за многообразието и различните, колко политкоректно, е главната в това издание на кинофестивала. Сред останалите участници в конкурсната програма лентите са посветени на сектантството, хомосексуализма, емиграцията и тероризма...То по принцип животът на обикновените хора остава все по далеч от интересът на кинотворците. Добре че има и филми извън конкурсната програма!

Сред останалите участници са – датският филм „Обикновено семейство” (където бащата на две деца иска да стане жена), грузинският „Начало”, финландският „Хелене”, австрийският „Оскар и Лили”, френският „Лято 85”,  италианският „Връзки”, германският „Без лоши чувства”, руският „капитан Холивуд” и родната лента „Страх”, наградена със „Златна роза” през миналата година.

Джаз форум Стара Загора

стартира на 10 юни, само с български участници. Той ще продължи три дни на Античния форум.  

Концертните събития ще бъдат открити от талантливата пловдивска формация – Милена Костова квинтет.  Вокалистката Милена е изпълнител с дългогодишен опит на българска и чуждестранна сцена. Тази пролет издаде първия си самостоятелен албум, озаглавен „Любов“, в който е не само изпълнител на песните, но и автор на всички текстове.

Ярък акцент във фестивалната програма е концертът на формацията „Джазта Праста“. Триото на Ангел Демирев, Мартин Любенов и Михаил Иванов – Мишо обединява музикалните традиции на българския, турския, сръбския, румънския и циганския фолклор, които се преплитат с много джаз.

Втората фестивална вечер е посветена на най-новото в българския джаз. Със свои премиерни изпълнения ще се представят някои от водещите ни джазови артисти – Марина Господинова, Лили Илиева, Димитър Карамфилов, Петър Момчев, Димитър Льолев, Росен Захариев, Милен Кукошаров и други. На джазовата улица „Августа Траяна“ ще звучат нови, непредставяни на сцена композиции, които бяха създадени през изминалата година.

Джазът между вчера и утре е тематичното ядро на третата фестивална вечер. Музикалните домакини Военен биг бенд Стара Загора с диригент капитан Цветомир Василев и фестивалното комбо „ЗараАрт“ на Венцислав Благоев ще партнират на солистите Велека Цанкова, Велислав Стоянов, Тодор Бакърджиев. Ще звучат обичани произведения от световната класика редом с песни на Йосиф Цанков в аранжименти на Велислав Стоянов, който е внук на Йожи, и Димитър Благоев.

Двете големи културни събития са безплатни.

 Мидалидаре рокфест ще има в преобразен вариант

Поради пандемията миналогодишното му издание се провали. Тези, билетите от 2020-а важат, ако не са върнати, но има промени в програмата. Две от най-култовите групи Judas Priest и The Dead Daisies няма да дойдат, но организаторите обещават те да поят пред българските фенове догодина.

 

Групата на легендарният китарист и съосновател на Manowar, Ross The Boss се включва в Midalidare Rock In The Wine Valley към вече потвърдилите Within Temptation, Running Wild, Sabaton, Lacuna Coil, Delain, Freedom Call и Project Renegade . Ross The Boss свирят на 16-и юли, в деня на Running Wild. Фестивалът е от 15 до 18 юни край чирпанското село Могилово.

„Чифтоядците се завръщат” – приключения и смях за най-младите читатели

Голяма порция приключения и смях – това е романът за деца (но и не само) „Чифтоядците се завръщат”, превод на Красимир Проданов и издание на „Изида“. Любимите герои от книгата на Павел Шрут и Галина Миклинова се забъркват в какви ли не каши, похапват сладко чорапи и се борят с големи неприятности.

Странните създания бързо станаха добре известни и на българските деца. А в Чехия отдавна са феномен… През 2020-а в Прага дори отвори врати Музей на чифтоядците. Стара и хубава къща се превърна в онова, за което всяко дете мечтае, докато чете книгата – да срещне героите, които се подвизават в нея. Затова и музеят е организиран по начин, който насърчава малките посетители да открият сами къде се крият странните същества – в тоалетната, в хладилника или пък на тавана! Могат да влязат и в кабинета на смахнатия учен професор Къдрафиол, който изучава чифтоядците или пък да разгледат всички издания по света на поредицата – сред тях гордо се кипри и българското!

 

С „Чифтоядците се завръщат” Павел Шрут и Галина Миклинова отговарят на огромния интерес, който предизвиква първата книга. Тя печели най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера” и дори е обявена за Книга на десетилетието. Двата романа имат самостоятелни сюжети и могат да се четат отделно.

 

Романът се развива на бързи обороти – главният герой Хихльо е в Африка, за да открие родителите си, но откъм Прага се задава тъмна сянка… Гангстерът Дедерон Камата е жив и решен да преследва смъртния си враг до края на света! Единствено братовчедът Рамчо се осмелява да му се противопостави… и ето ги и двамата в девствените африкански гори.

 

Междувременно пък Хихльо се оказва доброволен заточеник в чифтоядския дворец на благодетеля сър Джеймисън. Интригата се заплита още повече, когато на сцената излиза и дивашкото племе на Поклонниците на чифтоядското цвете.

А на всичко отгоре Хихльо… се влюбва.

Изложба „Постпандемичен романтизъм“ на Атанас Тотляков откриват в галерията

В старозагорската зала „Байер“ на 13 май (четвъртък) в 18 часа откриват изложба „Постпандемичен романтизъм“ на доц. Д-р Атанас Тотляков. Експозицията ще представи 15 творби рисувани  през изминалата година на пандемия, споделя авторът.

 

„Идеята ми е, че поглеждайки към небето можем да видим една глобална свързаност чрез линиите, които оставят самолетите“, допълва доц. Тотляков.

 

Изложбата е подкрепена от представителството на  Съюза на българските художници- Стара Загора и общината и включва монохромна живопис.  „Работя на базата на абстрактни линни“, разказа още творецът. Експозицията може да бъде разгледана до 29 май.

 

Доц.Д-р Атанас Тотляков е роден на 18 април 1975г. в град Пазарджик. От 2003 година е  преподавател във Великотърновски университет. 

Десета Нощ на литературата

Стара Загора ще се включи в юбилейната десета Нощ на литературата. На 12 май (сряда) от 18,00 до 21,45 часа старозагорци ще имат възможността да се срещнат с известни и вдъхновяващи личности и произведения. Обособените „читателски гнезда“ в Стара Загора ще бъдат пет.

 

В Къщата на арх. Христо Димов / ул. „Сава Силов” № 37/ от Златина Желева – преводач на чувства и потребности между семействата и новородените им бебета, ще бъде представена книгата "Помощ? Помощ!" (Австрийско посолство) с автори Томас Гебауер, Илия Троянов. "Берлински блус" (Гьоте-институт) от Свен Регенер ще може да бъде чут в Музей „Литературна Стара Загора“ / бул. „Руски” № 44. Творбата ще четат Яна Ленова и Олга Клисурова. Новоиздадената книга Swing time от Зейди Смит ще бъде представена от Красимира Лекова и Нина Йовкова в кафе „Августа“ (Регионален исторически музей/ бул. „Руски“№42.

 

В Изложбена зала „Байер“ / ул. „Любор Байер“ 1/ Мария Козарова и Татяна Иванова  ще потопят в старозагорци в "Звездни дневници" с автор Станислав Лем. И в Регионална библиотека „Захарий Княжески” / бул. „Руски” № 44, любителите на книгата ще се насладят на творбата Бьорнстад (Посолство на Швеция) с Фредрик Бакман. Тя ще бъде представена от Мария Донева и Здравко Георгиев.

 

И тази година ще се чете в 14 български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Ловеч, Монтана, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, София, Стара Загора, Шумен.

Нощ на литературата е международно събитие, което цели да популяризира съвременни европейски автори. Стара Загора за седми път се потапя в Нощта на литературата. Общественици, писатели и журналисти ще представят на всеки половин час, в рамките на 15 минути, един и същ откъс в различни градски пространства, наречени „читателски гнезда”. След прочита му посетителите на събитието получават печат в тази брошура пътеводител и се отправят към следващото читателско гнездо. Събралите всичките 5 печата могат да участват в томбола, която ще се проведе в 21:45 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески” и ще се излъчва онлайн от www.facebook.com/libstarazagora. Книги, осигурени от Община Стара Загора, ще получат 15 участници, изтеглени на случаен принцип.

 

Организатори на събитието са: Община Стара Загора, Библиотека „Родина“, Книжарница в куфар, Къщата на арх. Христо Димов, Музей „Литературна Стара Загора“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Сдружение „Етносвят България“.

Творческа среща „Игри- рисунки- забавления“

ще се проведе на 13 май (четвъртък) от 19 часа на Арт сцена „Квадратът“.

По време на нея арх. Михаела Захариева ще представи разказването в рисунки като удоволствие, игра и експеримент или кое (по)ражда илюстрацията. Ще бъдат показа два лични мини-проекта, а публиката ще се запознае и с вдъхновяващи илюстраторки като Беатрис Алеман и Калина Мухова.

Двамата потомствени архитекти- Мартин Бакърджиев и Александър Бакърджиев са почитатели на настолните игри. След като имат до себе си и илюстратор в лицето на баща им- арх. Петър Бакърджиев решават, че най-голямото предизвикателство  е да създадат няколко свои игри. По време на срещата в едно от най-новите артистични пространства в Стара Загора, те ще покажат как точно се прави игра.

Гост ще бъде и популярният старозагорски автор Никола Райнов. Той ще представи своята лична история за успеха и предизвикателствата по пътя към него.

Събитието се организира от Община Стара Загора и САБ-дружество Стара Загора и е част от поредица срещи, които стартираха през есента.