За старозагорската гара

Железопътната гара в Стара Загора има трудна и славна история, далеч преди Стефан Вълдобрев да я възпее, т.е. преди да направи обобщен кавър на песничката за бургаската гара. В началото на ХХ век с бурното развитие на железопътното строителство се появава и старозагорската гара. Старата сграда, един вид типово строителство, е изградено по всички тогавашни стандарти и много прилича на други гари, останали от време оно. Обаче приликите са главно визуални, защото в Града на липите, сградата е по-големичка, нали тук е важен железопътен възел, който има голямо значение навремето. Освен всичко друго, старите заралии помнят, че старата сграда бе и по-красива, защото хората едно време имали по-друго отношение към естетиката. През 1977 година обаче, по тогавашен обичай, партията и правителството, решават да изградят нова гара – модерна, с подлези и коловози, почти като столичната. Поради промени в планирането, строителството се проточва, защото то става по-трудно, отколкото разрушаването. Чак през 1982-а вече гарата е готова. Тя може да не е толкова красива, колкото старата, но стана доста по функционална. Направени бяха подлези към станционната градина и коловозите, в подземната част има заведения и магазини. Така не се налагаше пътниците да преминават през линиите, а в подлеза можеха спокойно да чакат вллака си в приятна обстановка. В ония славни времена, много пътници предпочитат влаковете, въпреки че често вагоните бяха притъпкани. Композициите обаче не бяха с един-два вагона, както са в момента... Първите, които „възпяха” култовата гара, бяха музикантите от „Сарагоса бент”, които не са испанци, а германци. Това, разбира се, се чуваше само от българите, щото те не пееха на нашенски, но се звучеше нещо като – „тарата, тарата, Стара Загора на гарата”... Иначе, в края на ХХ век, лирическият герой в днешната вълдобрева песен чакаше милата си на бургаската гара. В някои варианти в текста бе включена дори популярната тогава принцеса Арабела и злия магьосник Румборак. Тук текста бе „Арабела, Арабела, вън те чака Румборак – за да те превърне в гарга, да те омагьоса пак”... Както и да е, едно е да построиш, друго да запазиш! Постепенно заралийската гара, както много други, опустя. Първо композициите се скъсиха, вагоните ставаха все по-стари и мръсни, няма вече вагон-ресторанти и т.н. БДЖ обаче реши да обнови сградата, за около десет милиона лева. Сроковете за завършването на реновирането все се отлагат, а инициативен комитет начело със заралията Първан Симеонов поиска част от фасадата да е зелена...Демек, свързана с градската идентичност, т.е. с Берое. То писма ли не се писаха, питания в парламента и т.н., а за дебатите в социалните мрежи да не говорим. Е сега има мъничко зелено, но пък има въпроси – за нюанса. Но не това е важното, поне за мен. Важното е как се върши ремонта, качеството на вложените материали, защо срокът за обновяването непрекъснато се увеличава, защо част от подлезите са запечатани и няма да се ползват. Между другото, качеството на част от материалите вече бе тествано, при една от първите градушки за годината. Ами не е добро! А градушки, вероятно ще има и в следващите години. Обаче, за това няма инициативен комитет, важното е да има зелено...И тъй сме почнали с боята, защо да не вапцаме всичко в зелено и да нарисуваме един голям Свети Патрик? Може пък така да привлечем ирландски туристи... Ето това ще е истински новаторски бранд за града. Първане, как не се сети за това? Димитър Славов

Келтски празник в Мъглиж на 30 април

Келтски стан ще се издигне на 30 април от 11 до 16 часа на стадион „Градски“ в Мъглиж. Това ще бъде на второто издание на фестивала „Келти в Долината на тракийските царе“. Времето не е избрано случайно - според древните сведения, навечерието на 1 май, е деня, който древният народ е наричал Белтен или Ден на божественото слънце. Организатори са Община Мъглиж, Сдружение „Келтско наследство” и Сдружение „Ценности”. „Преди ХХІІІ века войнствените келти основали в Тракия царство, което археолозите още търсят, но в нашия регион са открити артефакти още в началото на XX век, които свидетелстват за присъствието им по тези места“, припомни кметът Душо Гавазов. Той изтъкна, че целта на празника е да се популяризира келтската култура, обичаи и традиции. С келтски бойни танци, изпълнени от Прабългарската школа за оцеляване „Бага тур”, ще бъде поставено началото на демонстрациите, които да припомнят живота на древното племе. Малки и големи ще имат възможността да се надпреварват в игри на мързелива пръчка, обръщане на дърво, хвърляне на тежести през глава и хвърляне на чували с пясък от дървено буре. В къщите от стана гостите на празника могат да наблюдават ежедневието на древния народ. Програмата предвижда избор на най-красив келт, както и сключване на келтска сватба. Празници на келтите се провеждат в 20 европейски страни, България става 21-та. Организаторите се надяват празникът край Мъглиж да стане ежегоден, като привлекат участницзи и от други страни, след отминаването на пандемичните времена.

Изложбата „Красотата на Япония” гостува в Стара Загора

Пътуващата експозиция е част от първите Пролетни дни на Японската култура в България и ще може да бъде разгледана в Залата за временни експозиции в Художествената галерия в Стара Загора от 18 до 29 април. Изложбата ще представи пред широката публика цветовете, традициите и уникалността на Япония чрез едно от най-красивите и интересни японски изкуства – „кири-е“. „Кири-е“ е древна японска техника по която са се правели шаблоните за кимона и други текстилни произведения. От средата на 20-ти век тя вече е популярно изразно средство за много японски творци, но извън Япония е почти непозната. В България, изкуството „кири-е“ идва през 2012 г. благодарение на Рина Пападопулу и от тогава има група автори, които го популяризират у нас. Самата техника представлява създаване на картина от един единствен лист хартия, най-често черна, посредством изрязване. Постепенно авторите започват да включват и други цветове в картините, комбинирайки различни японски хартии. Това е първата изложба с изцяло цветни творби. В нея участват и рекорден брой автори, от които 6 от България и 18 от Япония, което се случва за първи път, благодарение на помощта на галерията “Senga Art & Space” в Япония. Изложба „Красотата на Япония“ се реализира с подкрепата на клуб „Нихон Томоно Кай“, Посолство на Япония в България и EU JAPAN FEST.

Голямата книга за Китай вече е на книжния пазар

За първи път у нас излиза богато илюстрирано издание за Китай, резултат от хилядите пропътувани километри из страната на Жълтия дракон от тандема пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. С „Голяма книга за Китай“ (изд. Книгомания) ще прекосите и опознаете една от най-старите цивилизации и най-гъсто населената страна в света. Изданието „Голяма книга за Китай“ е цветно, с твърди корици, стилен дизайн и включва 800 страници и над 1200 снимки. Със сигурност ще задоволи усещането ви, че държите в ръцете си енциклопедия – буквално с безброй интересни и проверени факти. Автори на тази красива и стойностна книга са известният тандем пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. Това е 19-ата им книга – двамата са дългогодишни журналисти, редактори и фотографи, които живеят и пътуват заедно. Съответно и заедно разказват приключенията си по света в книги. През лятото на 2021 г. излиза още една тяхна „голяма“ книга: „Голяма книга за Италия“ (изд. Книгомания) и която постигна наистина страхотен успех, макар възможностите за пътуване на читателите да бяха ограничени заради пандемията. С имената на Румяна Николова и Николай Генов свързваме и още три популярни обемни издания „1000 страници България“ (излиза два пъти с допълнения през няколко години), „Българската съкровищница“ (на бг и англ език) и „България: природа, човек, цивилизации“ (издания на бг и англ. И на бг и френски език). С „Голяма книга за Китай“ ще пропътувате десетки хиляди километри по безкрайните пътища на Китай и ще се запознаете не само с ханските китайци, а и с много от т. нар. малки народи на огромната държава – екзотични етноси с уникална култура и обичаи. Ще се дивите на изумителната природа по поречието на реките Яндзъ и Ли и на невероятните скални творения – кулите в Летящата планина Улин-юен и в Данся. Ще посетите Забранения град и ще погледнете света от небостъргачите на Шанхай и Хонконг. Разбира се, няма да пропуснете манастира Шаолин, ще се запознаете с етнически пъстрия регион Сишуанбанна, пустинята Такламакан, неподвластните на гравитацията исполини на Майдзишан, Теракотената армия на император Циншъхуанди, огромния Буда (Дафо), пещерите Лунмън, Юнган и Дунхуан, висящия манастир в Датун и много други будистки, даоистки и конфуциански светилища, необикновените кръгли къщи на народа хакка от утъпкана пръст и ориз. Разходката из Тибетския автономен район ще ви срещне с различна и слабо позната култура. Ще научите за много непознати гении, оказали решаващо въздействие върху човешката история, и ще проумеете величието на китайската цивилизация. Подгответе се за едно незабравимо пътешествие, чрез което ще попиете недостижимо иначе познание. А ако сте избрали Китай за следваща туристическа дестинация, книгата ще ви помогне не само къде да отидете, а ще ви разкрие кога и как да го направите, за да бъде пътуването ви леко, пълноценно и незабравимо.

„Умора на материала” – Шниделка разкрива истината за предната бежанска вълна

Книга на годината в Чехия, романът „Умора на материала” стана хит и в Европа. Марек Шинделка не само повдига завесата към ужасната истина за бежанците, но и ни кара да застанем лице в лице с истини, които иначе трудно ще си признаем. Двама братя (на 13 и на 20 години) бягат от ужаса на войната. Амир е по-големият – и знае как да го направи. Но планът му се превръща в невъобразима трагедия. Загубили родители и родина, двамата бежанци тепърва ще се разделят с най-важното в живота – вярата, че хората са добри, и надеждата да живеят нормално. Мрачна гоненица, лишена от логика и човечност, „Умора на материала” заприличва на безсмислена и пълна с агресия компютърна игра, поставяща на изпитание умението на героите да оцелеят. С една-единствена разлика: те са в съвсем реалния лабиринт, наречен Европа. Един уморен и автоматизиран континент, в който идеята за собственото ни благосъстояние изяжда способността да сме човечни. Разтърсващ и стъписващ роман за липсата на свобода, за унижението и злоупотребата, за всичко онова, което води до умора на материала, наречен човек. „УМОРА НА МАТЕРИАЛА” излезе в разгара на голямата криза с бежанци от Близкия Изток и се превърна в предупреждение за онова, което може да се случи отново със смяната на режима, например в Афганистан – или същността на проблеми като този на полско-беларуската граница. Книгата удиви с откровеността си чешката публика, като критиката я оцени възможно най-високо и тя се превърна в роман на годината на наградите „Магнезия Литера”. Българският превод е дело на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“. Многократно награждаваният в родната си Чехия и на Стария континент Марек Шинделка (38) предлага да се впуснем в едно невъобразимо преследване, като целта е една-единствена… Собственият ни живот.

МОСВ забранява фермите за норки

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) забранява вноса и развъждането на норки заради вредата върху биоразнообразието, съобщиха от пресцентъра на министерството. Заповедта на министър Борислав Сандов е публикувана на интернет страницата на МОСВ, както и в портала за обществени консултации. Стандартната процедура е общественото обсъждане да бъде един месец - до 10 май. Тя предвижда забрана на вноса и развъждането на вида американска норка (визон, Neovison vison) на територията на България. Основание са текстове от Закона за биологичното разнообразие, според които със заповед министърът може да забрани „вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински, растителни и гъбни видове, включително подвидове и вариетети, ако случайното им освобождаване в дивата природа ще застраши съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота“. Целта е редуциране на общия брой норки чрез забрана на вноса и размножаването, за да се ограничи рискът от изпускане в природата и да се намали пряката заплаха за биологичното разнообразие в България. Според наблюденията на специалистите по биоразнообразие има сериозен риск от навлизане и бързо разпространение на популацията от фермите за норки в околната среда, обясняват от МОСВ. Трайното установяване измества местни видове и най-вече унищожава защитени видове бозайници, птици, влечуги и др. Има риск и за стопанската дейност на рибовъдни стопанства, разпространяват се зоонози, включително и коронавируси. В периода 2018-21 г. в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Стара Загора са получени 5 сигнала за избягали животни от фермата за норки към близките села Маджерито и Загоре, Стара Загора. Министър Борислав Сандов мотивира забраната и с данни от мониторинга на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ-БАН), според които в периода 01.08.2017-11.03.2019 има общо 108 избягали норки, от които 27 са открити в дивата природа, включително два случая в НАТУРА 2000 зоната BG0000425 „Река Сазлийка”. Най-голям брой избягали индивиди – 72%, са регистрирани в края на зимата и началото на пролетта, което съвпада с първия период на размножаване на норките. Изводите сочат, че в района на селата има стабилна популация на американска норка. Поради силното си отрицателно въздействие върху биоразнообразието и екосистемите, както и върху икономиката в Европа, видът е включен от учените под №19 в списъка на 100-те най-опасни инвазивни чужди видове в Европа, както и на приоритетните инвазивни чужди видове за България. В 24 страни в ЕС е регистрирано наличието на американски норки в дивата природа след изпускане от животновъдни обекти. А в 19 държави вече са установени устойчиви популации. Избягалите норки са изместили популациите на силно застрашената европейска норка и са допринесли за изчезването на критично застрашени европейски видове животни. През последните 20 години в ЕС са въведени забрани за добив на ценни кожи от животни, включително и американска норка, в редица страни - Великобритания, Австрия, Нидерландия, Словения, Хърватия, Чехия, Италия, Франция, Словакия, Унгария, Люксембург и Белгия. Забрана за отглеждане на норки и животни за ценни кожи има на практика и в Германия, Швеция и Швейцария, където изискванията за условията за отглеждане, настаняване, хуманно отношение и др. са толкова завишени, че няма икономическа ефективност от тези ферми. Извън ЕС забрана за отглеждане на животни за ценните им кожи е въведена в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Израел, Нова Зеландия, някои части от САЩ и Канада, пишат от министерството.

Романът „Оръженосецът на крал Енрике“ предсказва съдбата на своя автор

„Оръженосецът на крал Енрике“ е единственият роман на големия испански писател романтик Мариано Хосе де Лара (1809-1837), който умира на 27 години. Личната съдба на автора е също толкова трагична, колкото и на героя в книгата му. Подобно на него, Лара се влюбва в омъжена жена – Долорес Армихо, и двамата започват извънбрачна връзка. Любовта им обаче е обречена от самото начало и когато любимата му го изоставя, Де Лара се самоубива, като се застрелва. „Оръженосецът на крал Енрике“ излиза за пръв път в превод на български, дело на проф. Стефка Петрова, и издание на „Изида“. Това е една от вечнозелените любовни истории в литературата. Действието на романа пренася читателя в началото на XV век, когато Испания е управлявана от крал Енрике III Кастилски (наречен Болнавия заради крехкото му здраве). Масиас е кралски оръженосец, който се радва на благоволението и искрената обич на монарха, но е нещастно влюбен. Въпреки че го обича, любимата му Елвира е твърде добродетелна, за да изневери на съпруга си. Но когато нейната господарка – графиня Мария де Алборнос, изчезва безследно и се разнася мълвата, че е била убита, Елвира започва да подозира, че виновник за това е съпругът на Мария – високопоставеният граф Енрике де Вилена. Той жадува да стане магистър на ордена „Калатрава“, има огромна власт и се радва на доверието на краля. За да го изобличи, Елвира трябва да се изправи срещу собствения си съпруг, който е негов верен подчинен. При тази ситуация единственият мъж, способен да й помогне и да я защити, е кралският оръженосец Масиас. Но дали забранената любов на двамата млади и трагичната случайност, която ги събира, няма да доведат до още по-голямо нещастие? „Оръженосецът на крал Енрике“ е задължителен за четене класически роман, който продължава да вълнува и днес.

„Лучия ди Ламермур” отново на старозагорската оперна сцена

В две поредни вечери – на 15 и 16 април, на сцената на Старозагорската опера от 19:00 часа оживява отново драматичната история на операта „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети. В двата състава участват забележителни солисти – Симона Кодева ще дебютира в ролята на Лучия на 15 април , а сопраното от САЩ Аубри Баларо – на 16 април. Тенорът Це Сонг от Китай ще бъде за първи път Едгардо де Равенсвуд на 15 април, а Ивайло Йовчев - на 16 април. Басът Юлиан Константинов ще бъде в ролята на Раймондо, Валери Турманов и Йосиф Славов ще се превъплътят в ролята на Енрико Аштън. Участват още солистите Георги Динев, Тереза Бракалова, Стоян Буюклиев, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора, Прабългарска школа за оцеляване „Багатур“, Детско-юношеска студия за опера и балет. „Лучия ди Ламермур“ се нарежда сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, брилянтната и емоционално написана музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими образи привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката вече повече от 180 години /премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година/. Спектакълът на операта „Лучия ди Ламермур” от Доницети на Старозагорската опера предизвика интереса на меломаните от цяла България след впечатляващата премиера на белкантовия шедьовър на 5 декември 2015 година. Припомняме, че с този спектакъл бе закрито 46-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. Творческият екип на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур“ получи престижната награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в навечерието на 24 май. През месец септември, постановъчният екип на спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик ФМ Радио. Диригент на спектаклите е Маестро Ивайло Кринчев. Режисьор е Огнян Драганов, сцeнографията е на Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо. Диригент на хора Младен Станев.

Странната война в Украйна или какво показват телевизиите

Войната в Украйна е нещо, уж близко, а същевременно далечно. Във века на върхови информационни технологии, с прискърбие разбираме, че за много неща нямаме информация. По-точно тя е подвеждаща и повтаряща се, макар и от различни източници. Русия е лошата страна в конфликта. Руснаците отдавна са новите евреи, които са виновни за всички злини в света, независимо дали се управляват от комунисти, цар или Путин. Освен всичко друго са и фашисти, а президентът им се рисува от карикатуристите като Хитлер. Руснаците отдавна са обичайните заподозрени. Те са обвинени в намеса в изборите в САЩ – нещо, което се повтаря с години, без да се представят някакви доказателства. Освен това тровят политическите си емигранти с много смъртоносно бойно отровно вещество, от което жертвата не умира!? Смешно ли е това? Не, не е, защото много сериозни медии го повтарят с години. А руснаците имат големи традиции в ликвидацията на опонентите на официалната власт – като започнеш от отново героизирания в Украйна Бандера, предшествениците му Петлюра и Коновалец, та чак до чеченеца Зелимхан Яндарбиев, който е сравнително скорошен случай...Сега изглежда службите им са се разучили и приемат само пълни некадърници. Дипломацията, а и всякъкви отношения с Русия са на ниво махленска свада. В икономиката – санкции, в спорта – също, с обвинения за допинг. Американският президент нарича Путин убиец, още преди да започне войната. Следват още „дипломатични епитети” – военнопрестъпник и касапин. Чак администрацията на Байдън се налага да пояснява, че това било израз на...личното му мнение! Един президент, при официални изявления, не дава лични мнения! Но да оставим това, да видим как протича войната. Русия нападна Украйна, след като САШ и съюзниците предупреждаваха за нападението. Путин отричаше, но после нападна. Защо? Вероятно има някаква причина, освен смешните обяснения, че Путин е глупав и маниакален. Запада пък уж помага на Украйна, а всъщност чака руски газ и други стоки, в които Русия има доминиращо място на световния пазар. Същевременно блокираха голяма част от руските финансови активи извън граница, ограничиха, но не спряха системата за банкови разплащания - за да продължат да плащат за енергоносителите и други необходими суровини. Украйна пък не спря газопровода през своята територия. В крайна сметка немците не пуснаха „Северен поток2”, точно за каквото се бореха много време американците, които обещаха да доставят достатъчно количества втечнен газ, за да премахнат руската зависимост за Европа, заменяйки я с американска. Русия пък поиска газа да се плаща в рубли, докато още не е пристигнала великата американска танкерна армада. Това било нарушаване на договорите, като че ли блокирането на нечии финансови активи, не е нарушение...Дали войната ще прерастве във валутна – рублата срещу долара, съвсем скоро ще се разбере. Зеленски пък е в най-шизофреничната роля, хем ежедневно съобщава за храбрите украински победи, хем иска мир, хем оръжие от Запад и засилване на санкциите. Ако съдим по ежедневните сводки, излиза че руснаците вече нямат храна, оръжие и муниции, жертвите им са в пъти повече от украинските, оставайки с впечатление, че не те са пред Киев, а че ВСУ напредва към Москва. Освен това пияните руснаци избиват мирни жени и деца, които са основните бежанци, а украинците храбро убиват генерали, унишожават военни техника, вземат трофеи...За да няма отстъпление в хибридната война поголовно на Запад забраняват руски медии, които, разбира се, дават съвсем друга гледна точка за конфликта. Родните медии пък наблегнаха на героизма, възпяван от сутрин до вечер. Подвизи, които смайват със своята глупост. Например украинец свалил ракета с обикновена картечница. Негова сънародничка пък ударила дрон с буркан, който, забележете, бил хем с домати, хем със сливи. То такава домашна консерва, явно се прави само по старинна украинска рецепта, още от времето на първите князе, Рюричите. Въобще украинците ще задминат македонците по историчество патриотарство. Първите се утвърждават като нация с бясното отричане на всичко руско, вторите със заличаването на всичко българско. В заключение, мир, дори и да бъде подписан, няма да бъде постигнат, тъй като конфликта ще има своето продължение години напред, а последиците ще бъдат не само за Русия. В глобалния свят, оказа се, че всички сме свързани, дори повече, отколкото ни се иска. А Русия не може да се изключи лесно от света, така както правят със Северна Корея , Венецуела или Иран.

„Авраамов дом” - еклектичната книга на Валентин Стоев

В книжарниците на страната вече е „Авраамов дом” (издание на „Изида“), един различен роман от Валентин Стоев за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: - Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? - Защо и как така Иисус Христос не е християнин? - Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? - Имало ли е „Античен Холокост“ и защо Хитлер съвсем не е прецедент? - Кой откри Америка? И кой написа „Дон Кихот“? - За какво се скараха Маркс и Енгелс? - Защо и на какво основание футуролози твърдят, че и XXI век ще е „еврейски“? „Авраамов дом” е уникален роман, защото в него са омесени и философия, и античност, и история, и военно дело, и народопсихология в един лек и приятен за четене стил. Героите - сякаш живи, са действителни исторически личности, коя от коя по-значима за пет хиляди годишна човешка цивилизация! Книгата неусетно свършва и те е яд - защото искаш още, и още, и още! „Авраамов дом” е роман, който се запомня и дискутира дълго след като си затворил последната страница. Валентин Стоев е роден на 20 август 1946 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикува проза, публицистика и есеистика в централния и в периодичния печат. Работил е като редактор, завеждащ отдел и зам. главен редактор във вестниците „Отечествен фронт”, „Демокрация”, „Континент”, „Стандарт”, „Сега” и др. Автор е на книгите „В Америка с Петров” (публицистика, 1995), „На зигзаг нагоре” (разкази, 1998), „Второто разпятие на Христос” (съвременна притча, 2011), „Вулгарните романтици" (роман, 2019).